Супер триалогът за ОСП се превърна в джъмбо триалог
По темата Агри.БГ организира онлайн семинар, част от кампанията "ОСП работи за нас: Остани на линия!” и в партньорство с Националната асоциация на младите фермери в България (НАМФБ).
По време на дискусията стана ясно, че бъдещето пред младите в сектора е все още неясно. Липсата на готов стратегически план на България, както и продължаващите триалози и супер-триалози на европейско ниво трябва да очертаят рамката на бъдещата ОСП. Всички към момента обаче са “на изчакване”.
Чувстват ли се наистина приоритетни младите фермери в сектора?
“Дали се чувствам млад фермер - млада съм на години, обаче по приоритет може би не съвсем. Има какво да се желае и може да се работи по въпроса. Според мен е необходимо да се въведе едно разграничение между нов фермер и млад фермер, тъй като аз съм млад земеделски стопанин, но не могат да получа финансиране, защото стопанството ми е създадено преди повече от 5 години. А това е в разрез с правилата, така че може би трябва да се помисли затова”, каза Таня Бурова.
Илиас Сарнук, който се занимава с черупкови и също е млад фермер, подкрепи идеята за премахване на това ограничение.
“Трябва да има по-широкоспектърно подпомагане за младите фермери, тъй като при нас помощта би могла да дойде от много повече от места, отколкото само от земеделското министерство”.
Според доклади на ЕК, в новата ОСП приоритетът ще бъде поставен върху младите фермери. Заговори се затова как след 2021 година държавите-членки ще бъдат задължени да заделят поне 2% от годишния си бюджет за директни плащания за финансови инструменти за млади земеделски производители или за стартиращи ферми и компании. Както и по-висок таван на плащанията за младите, който ще се вдигне от 70 хил. евро на 100 хил. евро.
“Ако обърнем поглед към настоящия бюджет, още от самото начало ние - младите фермери настояваме за обособяване на бюджет в Първи и Втори стълб, в размер на 4% само и единствено за младите фермери. Това е нещо много важно!
Ако погледнем отново съм преговарящите, можем да видим движение от страна на ЕК, но и на ЕП към това наше желание. Ще видим обаче какво ще се случи и дали то ще бъде одобрено! Аз силно се надявам, че ще получим повече от 2% - предложението на ЕК”, коментира Самуел Мас.
CEJA: Във всички стратегии и амбиции липсва идеята за млади фермери
Такива са и исканията на Националната асоциация на младите фермер в България.
“Водили сме разговори с МЗХГ затова, че ние също държим на 4% от бюджета, като естествено искаме и също някои промени, като този таван, който се споменава за 70 хил. евро. Той много трудно може да бъде достигнат, тъй като ние имаме един среден размер на стопанствата на младите фермери от 24 ха. При положение, че по инвестиционните мерки досега грантът беше 25 хил. евро, а по директните плащания е максимум 3 хил. лева, ние сме много далеч от този бюджет. Именно затова искаме увеличаване на директните плащания, както и на инвестиционните мерки”.
Скорошна оценка на ЕК показа, че липсата на млади фермери остава най-голямото предизвикателство в селските райони. Комисията обръща внимание на мерките, които според нея са най-подходящи за стимулиране на младите и ги анализира. Впечатление прави, че това са директните плащания, инвестиционните мерки и помощта за стартиране на бизнес.
“Голяма част от младите фермери са хора, които напускат града, отиват в малките населени места. Започват изцяло нов бизнес. Този, който има наследствен такъв е много по-напред с материала, отколкото някой друг, който иска да създаде нещо ново. Тези хора сами по себе си са съобразни стартъпи. Много малка част от тях биха имали дългосрочно развитие, което да им гарантира сигурни доходи след 4-5 години, например. Реално ние трябва да можем да ги подпомогнем не само по линия на директните плащания и инвестиционните мерки, но и с други финансови инструменти - нисколихвени заеми, достъп до земя от ДПФ или ОПФ. Комплексно е”, каза още Илиас.
Относно инвестиционните проекти, Таня Бурова добави:
“Искайки да стартира един млад фермер собствен бизнес в каквата и да е насоченост, той няма кой знае какъв капитал. В крайна сметка, според мен, това се оказва голяма пречка пред който и да е решил да се занимава със земеделие особено в по-малките населени места, защото не можеш да започнеш, тъй като нямаш капитал. Затова тези финансови инструменти трябва да подпомагат самия старт, а не да се изисква от младите фермери натрупан вече СПО, защото те нямат възможност дори да стартират и оттук вече всичко се обърква”, заключи тя.
Според двамата млади фермери ключът е в кооперирането - тема, която широко се дискутира и от нас. За съжаление обаче все още не сме узрели напълно за тази стъпка, категорични са двамата земеделците.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
