Стратегията за розата най-вероятно няма да влезе в Националния ни стратегическия план за развитие на земеделието – 2023-2027 г., сподели с разочарование пред Агри.БГ Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).
Гласувайте: Съгласни ли сте с рязкото вдигане на осигурителния праг?
На тематична среща със зам.-министър Иван Христанов представители на сектора са разбрали, че „за министерството в момента е приоритет да предаде Стратегическия план и няма ресурс и време да се разработи Стратегията за розата, информира Николов.
За нея се заговори още през лятото на 2021 г. През октомври тогавашният служебен зам.-министър Явор Гечев отчете свършеното по Стратегическия план за следващия програмен период, като подчерта: „Пишем и Стратегия за лозята и виното, защото такава нямаше. Почти сме завършили Стратегията за розата, подготвяме и интервенция по различните параметри за розопроизводството”.
Няколко месеца по-късно се оказа, че стратегия още няма, а новото ръководство на министерството трябваше да се запознае със свършеното дотук. Въпреки това от сектора продължиха да таят надежди, защото ключови експерти, които са участвали в изготвянето на стратегическия документ още в началото, продължиха да работят в екипа на ведомството.
„Министърът иска Стратегията за розата да се пише след първи март, след като е предадена Стратегията за ОСП, което според нас е кардинална грешка, защото желанието ни бе нашият сектор да бъде включен в политиката за следващия програмен период. Остава ни да търсим начини и решения впоследствие да го направим”, коментира председателят на ПАРБ.
Христо Николов: Настояваме за диференциран бюджет за сектор „Розопроизводство”.
Въпросът е обаче може ли да се адаптира постфактум Стратегията за розата към общата такава. От сектора се притесняват, че се губи време в неефективни интервенции и помощи на парче, вместо да се инвестира в методична и работеща политика за „Розопроизводство”. „Защо да пишем един документ, който да седи в нечие чекмедже? Искаме реална стратегия, по която да се работи и да се впрегне целият ресурс”, категоричен е браншовият представител и изреди част от нещата, за които производителите настояват:
„Искаме работещ Институт по розата, контрол на Селскостопанска академия, решение на проблемите с работната ръка от Министерството на труда и социалната политика, средства от Министерството на икономиката. Искаме да освободят от акциз горивата, които се ползват във фабриките за преработка, и ред други конкретни действия, които реално и дългосрочно ще помогнат. Имаме визия как да се развиваме, но проблемите ни зависят от пет министерства – икономика, труд, земеделие, финанси и вътрешни работи", обясни Николов.
Следете темата и на cap4us.agri.bg