© | | Да бъда премиер на България за мен бе начин да помогна на страната си. Това казва Симеон Сакскобургготски в интервю за Си Ен Ен. "Смятах, че това е най-добрият начин да помогна на страната си, което се и случи. Естествено, беше ми много приятно, че бях избран. Смятам, че направих доста неща, за да отлича България на картата в много отношения", сподели Сакскобургготски.Той добави, че фактът, че монарх става премиер привлече вниманието на политическия свят към България.
После помогна опитът му в частния сектор и неговите отношения ми с много европейски личности.
"Това ни отвори много врати в усилията да получим членство в НАТО и разбира се в Европейския съюз, което бе голямата цел", казва Сакскобургготски.
Сега хората признават, че четирите години на неговия мандат са били най-спокойните, най-предвидимите, годините без политическа и партийна дискриминация:
"Мисля, че това помогна много за започване на промените в обществото, защото преходът от тоталитарната система към пазарната икономика е много труден. Ето че 25 години по-късно ние не сме успели съвсем, това отнема време", отбелязва още Симеон.
"При такова наследство - на короната, не се пита дали си готов и никой не те обучава да си цар. Просто го приемаш", казва още бившия премиер Симеон Втори в интервюто за Си Ен Ен, снимано в православен храм.
Той се чувствал 12 години по-възрастен от реалната си възраст, когато приел царската титла. "Трябваше да съм на поне 18", добавя експремиерът.
Симеон Сакскобургготски разказа, че е търсил из архивите какво точно се е случило, но нищо от декласифицираната информация не е разкрило истината. "Не е просто инфаркт", убеден е той.
Попитан дали се е опитвал да стигне до московските архиви, той казва, че това не е бил единственият му приоритет.
"Исках просто като син да разбера каква е истината. И още имаме съмнения. Баща ми нямаше проблеми със сърцето, но беше под огромен стрес. Така че може да е получил инфаркт и без външна намеса, но агонията му в продължение на две седмици подсказва, че има нещо повече от това", добавя той.
"Бях толкова развълнуван, почти до сълзи. Мисля, че това се дължеше и на ролята на баща ми", казва Симеон в отговор на въпрос за спомените от топлото му посрещане през 90-те години. |