След дълго боледуване ни напусна Владимир Томов

След дълго боледуване ни напусна майсторът на спорта и заслужил треньор Владимир Томов. 

Роден през 1935 г. в София, той прави първите си стъпки в тениса, подобно на мнозинството наши елитни състезатели и дори шампиони, като подавач на топки в люлката на този спорт у нас – в Софийския тенис клуб. Дългогодишен национален състезател, той на няколко пъти грабва златните медали в републиканските отборни първенства със съставите на "Академик", ЦДНА и "Септември" /София/. Четири години поред /1956-1959 г./ е "подгласник" на "вечния шампион" Николай Чупаров в най-силния и масов за времето си републикански турнир за младежи /от 19 до 26 г./, юноши и деца за наградите на сп. "Младеж" и в. "Септемврийче".

През 1960 г. бате Влади, както с обич и уважение го наричаха хората от тениса, е в отбора на България /с Н. Чупаров, Рангел Рангелов и треньор - капитан Александър Димитров Герман/ за Първите балкански игри по тенис в Атина при тяхното възстановяване.

Още по-значими успехи Владимир Томов постига като треньор –най-напред в Школата при ГС на БСФС в края на 60-те и началото на 70-те, която се превръща в истински "развъдник" на състезатели – деца и юноши. Преминал по-късно в "Левски-Спартак" и в треньорски тандем с Рангел /Реньо/ Рангелов, двамата довеждат своите млади възпитаници до общо 340 шампионски титли за периода 1970-1990 г. През 1977 г. "Левски-Спартак" става дори комплексен първенец, изпреварвайки непобедимия дотогава при подрастващите "Локомотив" /Пловдив/.

За 10-годишната си работа начело на националните ни отбори – жени и девойки /1970-1980 г./ е удостоен със званието "заслужил треньор" и два медала "За особени заслуги". През този период женският отбор на България /Юлия Берберян, Любка Радкова и Диана Москова/ с капитан Владимир Томов на два пъти/1974 и 1975 г./ в Анкара и Атина грабва титлата в много силните по онова време Балканиади по тенис. Също два пъти – 1977 и 1979 г., под негово ръководство българските девойки, в чийто отбор блестят Марина Кондова и Адриана Велчева, са първи на Балканите.

Кулминацията може би на силните треньорски изяви на бате Влади е първата дотогава за България европейска отборна титла в тениса. През лятото на 1978 г. нашите девойки /Кондова, Велчева, Снежана Шишкова и Ива Христова/ завоюват купата "Хелвеция" - на практика Европейско отборно първенство, като горната възрастова граница тогава е 17 г. На финалите в град Лейзин /Швейцария/ нашите девойки убедително надиграват в спора за титлата с 4-1 отбора на ФРГ, в чийто състав са бъдещата световна звезда Клаудия Коде- Килш и Керстин Хаас.

Своята голяма любов към тениса Владимир Томов предава и на своето семейство, като две от трите му деца се занимават активно с нашия спорт. Мариана Томова става през 1977 г. дори републикански първенец за жени двойки с Диана Москова и е старши преподавател по тенис в Техническия университет- София. Синът му Борис Томов е многократен шампион на България по тенис в инвалидни колички, първенец на Балканите на двойки /2010 г. в Пловдив/ и координатор на програмата у нас за тенис за хора с увреждания.