След всичко това не се чудете защо комунистите предадоха България

Две изрезки от българската преса от 1924 г., когато със сигурност българите не са били руски агенти. Вижте реакцията на тогавашното недеформирано българско общество, а също така на тогавашния директор на Народния театър.

Интересно ми е как тогава българските граждани са видели, че пиесата се подиграва на българите, а някои сегашни български граждани не виждат това и твърдят, че пиесата била просто антивоенна комедия. Всъщност тя е блудкава антибългарска комедия! Как пък не е осмят някой сръбски войник агресор или някое сръбско семейство?

Като гледам безпътицата в НС, все повече си давам сметка, че тя е отражение на безпътицата пред разединения български народ, за който партийната партизанщина е по-важна от необходимото единение около национални идеали, свързани с бъдещето. Крайно време е да разберем, че нашият избор не се свежда единствено между путинизма на изток и розовите понита на запад! Българският народ винаги е бил демократичен, не е харесвал авторитарното управление, поради което традиционно принадлежи към европейското пространство.

Затова трябва да отстояваме единна Европа на нормалността!

Затова трябва да помним, че още в притчи Соломонови е казано, че всяко царство, разделено против волята си, запада!

Докога ще пропадаме?

Като говоря за намесата на Белград в българските дела към 1924 г., да попитам някой знае ли как са въоръжавани българските комунистически метежници през 1923 г.?

Иван Михайлов ясно е описал това: Сърбия е прехвърляла оръжие за българските комунисти с ясното съзнание, че те ще рушат българската държавност. След разгрома на метежниците те бягат в Сърбия, където намират убежище и издръжка. Дори им дават и жени. Спомнете си за Любица Ивошевич! След всичко това не се чудете защо българските комунисти предадоха България!

Днес наследниците на българските комунисти се пребоядисаха на демократи, но продължават пъкленото безродно дело на предците си!

Текст на Спас Ташев от страницата му във фейсбук. Той е специалист по въпросите на миграцията и българите в чужбина. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР, УНСС и Тракийски университет. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Доктор е по статистика и демография в БАН.