Средната продължителност на живота на българина расте, но си остава най-ниска в ЕС

Средната продължителност на живота у нас продължава да се покачва, като за 2018 г. тя е достигала 74,83 години. Въпреки това тя остава по-ниска от средната за Европейския съюз, която е 80,9 години. Това показва приетият днес от правителството Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнение на Националната здравна стратегия за 2018 г.

В него се представят основните тенденции в динамиката по основните показатели, с които се характеризира общественото здраве в България през 2018 г.

Друга положителна тенденция, която се отбелязва в доклада, е сериозното намаляване по отношение на детската смъртност у нас. За 2018 г. в това отношение България отбелязва най-ниското си ниво в историята, откакто се изважда демографска статистика в страната - 5,8 на 1000 живородени деца. За сравнение през 2017 г. това отношение е било 6,4 на 1000.

В документа се отбелязва, че тези резултати са част от дълготрайна тенденция за намаляване на този показател. Така ако през 2000 г. детската смъртност е 13,3 на 1000, 2010 г. съотношението вече е било 9,4 на 1000, а 2015 г. - 6,6 на 1000.

"Благоприятни тенденции са налице и при повъзрастовите показатели за детска смъртност - неонатална и постнеонатална, които също намаляват", се отбелязва в доклада.

Въпреки тези положителни моменти у нас се запазва тенденция към промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване. Проблемът остава типичен и за останалите страни членки на ЕС.

През 2018 г. се запазва и тенденцията за намаляване на раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8,9 на 1000, при 9 на 1000 за 2017 г., и средно ниво за ЕС от 9,7 на 1000.

Докладът отбелязва продължаващ спад в заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година. Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза при жените, следвана от рак на мъжките полови органи.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот, като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност.

Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, финансирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и от държавния бюджет, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.