Станислав Бачев: Няма как Шенген да не се политизира, казусът показа дълбоките комплекси на българската политическа прослойка, която не знае какво да прави с държавата

Международният анализатор д-р Станислав Бачев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"



За първи път среща на върха Европейски съюз – Западни Балкани се проведе в Тирана, Албания. България беше представлявана от президента Румен Радев. Акцент в дискусиите в Тирана беше поставен върху преодоляването на негативните социалноикономически последици от войната в Украйна, както и задълбочаващите се енергийна и продоволствена криза. Брюксел се опита да успокои лидерите на региона срещу нарастващото руско и китайско влияние. Имаше ли нови и ясни сигнали за ангажимент на Европейския съюз към Западните Балкани? Тези и още въпроси ще обсъдим в следващите минути с международния анализатор д-р Станислав Бачев.

Д-р Бачев, за ускорена интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз призоваха участниците в срещата Европейски съюз – Западни Балкани в Тирана. По време на срещата беше подписана декларация, в която се изразява пълната подкрепа на Европейския съюз за перспективата за членство на шестте държави от Западните Балкани и се призовава за ускоряване на процеса на присъединяване. Ще има ли ефект според вас тази среща и какви бяха посланията? 

Първо е хубаво да започнем от голямата картина, че въпросът за разширяването на Западните Балкани е преди всичко геополитически. Той вече дори не скрива това, че няма захаросана обвивка, че това е въпрос на финост, на култура. Ние вече открито живеем във време на реална политика, маските вече падат, а пък Балканите вероятно са един от най-наситените с история и с конфликти региони на Земята, тъй като те са едновременно кръстопът, мост, но пък и граница на цивилизациите, и ние сме обречени – по-скоро за мен за добро, тъй като това дава възможности, да сме пряко ангажирани с всеки геополитически сблъсък, който се случва и тук.

Така че всяка държава трябва да играе своята собствена игра, за да може да изпълнява успешно своите стратегически цели, ако ги има въобще. А пък Балканите, и то Западните Балкани, както и всеки друг значим регион, не могат да бъдат разглеждани само от една плоскост. Тук, на това място, където живеем, се сблъскват интересите поне на три исторически империи, т.е. това означава, че сблъсъкът е многопластов, няма как да бъде разглеждан само в плоскостта Европейски съюз, особено когато идеята за Европейския съюз е разклатена и може да бъде определена като провалена.

От една страна стои идеята за т.нар. Балкански коридор – именно във връзка с т.нар. "руска заплаха“, който е част от американската геостратегия. И веднага давам пример, който е свързан с Албания – там вече функционира от тази година военна база на Силите за специални операции на САЩ, не на НАТО, а на САЩ. Силите за специални операции затварят този кръг на военно-техническо присъствие на САЩ на Балканите. Има много сериозна военноморска база и летище около Констанца в Румъния, което също подлежи на разширение. Има едно стратегическо пристанище в Гърция.

Има база в Девеселу, на 40 км от границата на България с Румъния, където са разположени системите "Пейтриът“ и системата "Аегис Ашор“. Някой говори ли за засилената активност изобщо и в България, и в Албания отново? Т.е. цялата инфраструктура на Западните Балкани и на Балканите вече е така предвидена, че да улеснява максимално бързото придвижване и дислоциране на военно-техническа техника и като цяло средства от запад на изток, от Драч в Албания до Бургас. И тук идва отговорът на въпроса: наистина ли говорим за изтегляне на САЩ от Балканите или по-скоро това просто не отговаря на истината?

Битката за Балканите тепърва предстои и тази среща, която се случи, го потвърждава вече на практика. Т.е. имаме вече обличане на това, което се случва на практика като процеси, като се облича в една официална рамка. Това прави Европейският съюз – той облича в официална рамка едни намерения, които са геостратегически, геополитически. И тук вече също трябва да бъде поставена и ролята на Турция, тъй като ще си позволя да припомня думите на Ахмед Давутоглу, който беше министър-председател и външен министър на Турция, но и друго, според мен по-важно в дългосрочен аспект – той е автор на книгата "Стратегическа дълбочина“, а той там пише, че турският елит не е забравил къде е решена съдбата на Османската империя, а именно на Западните Балкани и в центъра на Балканите.

И също казва, че Турция ще води стратегическа политика спрямо два региона – Балканите и Кавказ. Именно тук е важно да се отбележи вътрешноблоковото противопоставяне на Турция и Гърция, което се случва и на Западните Балкани. Там участва и Сърбия. За Турция е много опасен този вектор Гърция-Сърбия, които са балкански държави. От друга страна е позицията пък на Австрия, но и на Унгария, а през тях има позицията на Апостолическата църква на Ватикана.  

Д-р Бачев, заговори се и за разполагането на части на ФРОНТЕКС на Балканите, което може да започне още в първите месеци на следващата година. Това според вас ще подпомогне ли засилването на граничния контрол по целия миграционен маршрут? 

Това само потвърждава тезата, че засиленото военно присъствие тук, независимо в каква официална форма е облечено – дали ще бъде сили на ФРОНТЕКС, дали ще бъде други сили, които носят различни наименования и инсигнии, това потвърждава, че Балканите тепърва започват да стават все по-значими в голямата игра. Тук е също и казусът с Косово, който постоянно бива разиграван.

Дори настоящата заявка за членство, която беше дадена на тази среща, за която вие говорите, тя потвърждава, че Европейският съюз подхожда лицемерно, че това го проваля като идея, тъй като в момента все още е валидна и действаща резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и към момента, към днешна дата има поне три държави от Европейския съюз, които не признават Косово за държава. Това са Испания, Румъния, Гърция, Кипър и т.н. Да не говорим пък за глобалното ниво – Китай, Бразилия, Русия, Иран, а дори и Ватикана. 

Какво печели Европейският съюз като действа лицемерно? 

В момента според мен Европейският съюз е като пиле в кълчища. Той не знае какво печели. Той първо няма собствена игра, за да може да каже какво може да спечели от нея. За да спечелиш, трябва да знаеш какво играеш като игра. В момента той е изпълнител на чужда воля и няма как да излезе от тази роля.   

Стана ясно, че страните от Западните Балкани сега получават достъп до програми от Европейския съюз, които преди бяха предназначени само за членовете на блока, от 27-те държави. Това лицемерно ли е? 

Именно за това говоря. Т.е. има едни държави, които и без да са членове, получават повече привилегии от държави като България, а ние все още се бутаме да се доказваме пред някого – говоря за казуса "Шенген“. 

Говорите за казуса "Шенген“. Вчера получихме второ "не“. Как според вас тези отрицателни отговори от някои държави ще повлияят на цялостния ни имидж, като цяло на страната ни? 

Според мен този казус първо показва дълбоките комплекси на българската политическа прослойка, която поне според мен няма как и не може да бъде наречена "елит“. За мен е по-важен вътрешният аспект, това е да погледнем към себе си. А по този начин тези комплекси и собствена несигурност се пренасят върху цялото ни общество, но и проекцията на държавата навън, т.е. авторитета, който ние излъчваме към другите държави. А техните проблеми далеч не са по-малки от нашите – говоря за Нидерландия например.

Това са настоящи малки държави, които страдат от комплекса на това, че преди 200 или 300 години са били империи, а в момента са просто изпълнители и са част от нечия чужда външнополитическа стратегия. И според мен ние трябва да надраснем и надживеем този комплекс за искане на одобрение. Това по-скоро ми прилича на пример с ученик, който не е приеман от популярните лоши ученици в едно училище, и прави всичко възможно, за да получи тяхното одобрение. Ето, модерни сте, но ние ще преценим кога е достатъчно и дали е достатъчно, така че подобно поведение никога няма да доведе до успех, особено когато една държава се води от посредствени хора, които са неспособни на дързост, от които няма как да очакваме нито смели решения, нито пък въобще не казвам гениални, просто смели. 

Вчера нашият президент Румен Радев призова от Тирана темата "Шенген“ да не се политизира у нас и да се приемат необходимите закони по Плана за възстановяване и устойчивост. А без пълноценната интеграция на страните от Западните Балкани не можем да говорим за сигурност и стабилност на цяла Европа, твърди президентът. Вашето мнение? 

Това потвърждава моята теза, че ние пак се опитваме да изпълняваме нечии чужди условия, а не нашите собствени. Ние нямаме такива условия, ние не знаем за какво се борим, каква интеграция на Западните Балкани, като те са вече част от тоя Балкански коридор? Какви закони да приемаме ние допълнително? Този въпрос е политически, той няма как да не се политизира, той е политически. Тези решения се взимат от нашите политици, от европейките политици и т.н. Ние просто не знаем своя интерес. Ние дори и в момента не можахме да кажем като твърд отговор по някакъв начин нещо твърдо спрямо Холандия, спрямо Австрия и т.н. Ние просто имаме липса на смелост. 

Къде според вас е решението на този проблем?  

Решението е България да намери себе си. Но това намиране става чрез смяна на политическата класа. Настоящата просто не е способна да води държавата към успех. Настоящата политическа прослойка е една прослойка на случайните, които са попаднали във властта, но не знаят какво да правят с тая държава. Те нямат собствена светлина, която излъчват, а какво означава да светят от името на държавата навън. Казвам го метафорично, но мисля, че се разбира.