Станислав Георгиев: До 2050 г. трябва да има изградени още поне два атомни блока

До 2050 г. трябва да има изградени още поне два атомни блока, които ще са нужни за осигуряване на необходимата базова мощност в България и за нормална работа на електроенергийната система на страната. Това каза Станислав Георгиев – изпълнителен секретар в Българския атомен форум, в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.  

Според изискванията на европейската общност, до 2035 г. България трябва да прекрати експлоатацията на термичните централи. "Дали това ще стане или не, вече е друг въпрос, но тези 3000 мегавата трябва да бъдат заместени с нещо. Ако Седми и Осми блок заместят термичните централи, на нас ще са ни необходими още два блока, които ще заменят Пети и Шести блок в "Козлодуй“, чиито срок на експлоатация изтича през 2049 и 2051 г.“, обясни Станислав Георгиев.

По думите му работата по проекта за изграждане на Седми и Осми блок върви активно през последните две години. "Хубавото при него е, че има политическа подкрепа от всички партии в нашия парламент. Що се отнася до следващите два блока, при тях има леко "заекване“ в наличната в момента стратегия за развитие на енергетиката. Възможностите на нашата страна се изчерпват с използването на площадка "Белене“.

Това е една много добра реалност, която има нашата страна, защото одобряване на площадка за изграждане на нова атомна централа е много дълъг и сложен процес, а ние имаме одобрена площадка“, заяви експертът.

Според него за инсталиране на малки модулни реактори България може да мисли след време, когато вече има изградени такива в други страни и те са доказали своята ефективност, надеждност и безопасност.

В момента ЕСО има огромни трудности с регулиране на ВЕИ мощностите. Изградените през последните години мощности са около 4500 мегавата. "Ако те работят активно, системата има огромни трудности, защото в най-натоварените моменти вечер, когато е пикът на потреблението, тях ги няма. В момента липсва законодателна база, която задължава бизнесмените, които искат да изграждат големи соларни паркове, да осигуряват батерии, които да акумулират произведената от тях енергия, когато тя не е нужна на системата, или с еквивалентни инвестиции да участват в изграждането на базови мощности, които могат да заменят соларните паркове, когато тях ги няма. Този въпрос много добре се разбира от ръководителите на ЕСО и се надявам, че те ще направят съответните стъпки за решаване на законодателната база в това направление“, допълни Станислав Георгиев.

Соларните паркове и атомните централи са различни видове мощности, които обаче не се конкурират. "Напротив, и на европейско ниво все повече се говори, че трябва да се намери начин тези две направления да се подпомагат, а не да се конкурират“, отбеляза изпълнителният секретар в Българския атомен форум.