Становище на Института за пътна безопасност за ПТП-то на "Тракия"
Становище на Института за пътна безопасност относно възникнало ПТП на 23.05.2018 г. между ТИР и автобус на АМ Т"ракия".
По същество този инцидент е можело да бъде избегнат, ако бяха съобразени няколко много съществени факта. На първо място трябва да обърнем внимание на това, че в момента, съгласно действащото българско законодателство е допустимо по автомагистрала да се движи нископодов градски автобус. Този тип превозни средства позволява превозването на правостоящи пътници. В конкретния случай е допуснато автобус, който не разполага с достатъчно обезопасителни средства да се движи по автомагистрален път, където другите участници в движението имат право да развиват скорости до 140 км/ч. Това е очевиден пропуск в законодателството ни.От друга страна обаче е притеснително и това, че длъжностните лица в Столична община и всички останали, които са утвърждавали общинската транспортна схема на София, са разрешили движението на нископодов градски автобуси по магистрала. В конкретния участък има алтернативен път, който би осигурил повече безопасност и нормално предвиждане на автобусите.Най-вероятно поради икономически причини маршрутът на автобуса е моделиран така, че част от трасето да преминава през АМ "Тракия". Очевидно е, че никой не е поставил безопасността на пътниците пътуващи в градския транспорт на първо място,както и никой не е помислил за останалите участници в движението, които използват АМ "Тракия". Още по-притеснително е и това, че Линия № 5 в сайта на Центъра за градска мобилност е означена като "Крайградска линия“ № 5 "Автостанция Гео Милев“- с. Лозен, а реално линията се изпълнява от нископодови градски автобус. Разликата между нископодови градски автобус и нископодови крайградски автобус е в това, че при градския може да се возят правостоящи пасажери, а при крайградските се возят само седнали пасажери.Следва да поставим някой въпроси като това, че катастрофиралия автобус, за да гарантира безопасност на правостоящите пътници не би следвало да вдига скорост по-висока от 30-40 км/ч., а с тази скорост превозното средство ще пречи на останалите участници в движението. Ако обаче допуснем, че шофьорът на ППС-то увеличи скоростта до 70-80 км/ч, то той ще застраши сериозно живота на пасажерите, но в другия случай при скорост 40-50 км/ч, то застрашени ще са останалите ползватели на магистралата.Този случай е очевиден пропуск в законодателството и очевидно всички длъжностни лица, които трябва да се грижат за безопасността на хората поне по линиите на градския транспорт, са допуснали твърде много пропуски, с които са позволили да се стигне до инцидента, в който по чудо няма загинали. Но докога ще разчитаме на късмета и до кога ще заплащаме със собственото си здраве и живот за пропуските на държавата?