Стойко Сакалиев: Има един човек, който от самото начало ми даде сила и кураж, помогна ми и финансово

Легендарният футболист на ЦСКА Стойко Сакалиев поиска помощ за 20-годишната си дъщеря Любомира, която се  бори с коварна форма на рак. За продължаване на лечението й бяха необходими 70 000 евро, които Сакалиев успя да събере с помощта на приятели за няколко часа. Пред "Уикенд" той сподели, че всеки ден се чува с момичето си и вярва в пълното й оздравяване. 

- Г-н Сакалиев, чувствате ли се вече по-спокойно, след като бе събрана сумата за лечението на Любомира?

-  Искам да благодаря на всички, особено на един човек, който от самото начало ми даде своята подкрепа и кураж, че нещата ще се оправят. Той ми помогна и финансово, и психически. Няма да му спомена името, защото така решихме. Зная, че би било любопитно за журналистите, но ще замълча. Благодаря на всички, които застанаха до мен в този труден момент от живота ми. Очаквах реакция и помощ, но получих в пъти повече от това, което си представях, че ще бъде. Почувствах огромно уважение и подкрепа. Щастлив съм. Цялата тази положителна енергия ще бъде насочена към Люби.

- Кога разбрахте, че дъщеря ви има проблем с бъбреците?

- На 2 ноември 2021 г. Тя следваше в Южна Корея и беше там. Сподели, че има проблем с бъбреците, надявахме се да е нещо малко. Направиха й изследвания и се оказа по-сериозен проблем. Майка й веднага замина за там. Оперираха я. След като се възстанови, заминаха за Англия. Въпросното лечение ще продължи в Лондон с химиотерапия.

- Какво следва за Любомира от тук нататък?

- Лечение. Всички вярваме, че то ще бъде успешно, колкото и да е трудно. Хората, които ме познават, знаят колко съм позитивно настроен. Моята максима винаги е била, че няма невъзможни неща. Всичко е възможно. Получихме толкова масивна вълна от любов и съпричасност, че съм повече от сигурен, че дъщеря ми ще оздравее.

- Кой бе най-ценният ви съвет от приятел в този труден и от психологическа гледна точка момент?

- В такива случай съветите са под формата на кураж. Подкрепиха ме и семейството, и приятелите. Когато получаваш любов и уважение от хората, с които живееш, минаваш през всякакви изпитания.

- Как се промени животът ви след като научихте за болестта на Любомира?

- Силно казано е, че животът ми се е променил. Просто мисълта за Любомира е на първо място, постоянно в главата ми. Мисля за нея. Иначе продължавам да си върша работата в клуба. Не мога да кажа, че съзнанието ми е изчистено от мислите за болестта. Подобно нещо би било лъжа, но ще се справим, убеден съм.

- Как се справя момичето ви в Лондон?

- Там е при майка си. Тя се грижи за нея и й помага. Дъщеря ми води нормален, пълноценен живот, но трябва да се спре възможността тези образования да се разрастват. Любомира е позитивен човек като мен. Силна е, но предполагам, че може би има и слаби моменти – само тя знае какво си мисли, но пък ние за това сме до нея – да я подкрепяме. С хубави мисли ще успеем, вярвам в това. Чуваме се по телефона, пишем си. Коментираме различни неща...

- С какво се занимава дъщеря ви?

- Преди да замине за Южна Корея, имаше танцува група с деца. Ходеха на участия, на фестивали... Зная, че Любомира ще се справи! От нас се иска да й изпращаме любов и само любов!