Готови ли сте? Стартират теренните проверки
По думите му това са първите стъпки, от които трябва да тръгнем, за да успеем да се вместим в новите ембиции на Европа за по-зелена архитектура.
“Всичко останало може да се промени - наредбата може да се пренапише, така че да бъде в крак с останалите европейски страни. Имаме много решения, които тепърва трябва да вземем, тъй като преди имахме два регламента за биоземеделие, които бяха около 200 страници. Сега само основният регламент е 200 страници, а има и 20 допълнителни прилагащи и делегирани регламента, които общо като страници ще бъдат вероятно над 1000. Тук трябва да се има предвид, че все още не са публикувани всички - тепърва се работят”, обясни Апостолов.
Той припомни, че от 1 януари 2022 г. България трябва да има и национално законодателство, което да дава решения на въпроси, които са оставени за решаване от страните членки. Като тук влиза и биоземеделието. Един от тези въпроси, по думите на Стоилко Апостолов, са пестицидните остатъци.
“Когато преработвахме нашата наредба за биоземеделие, специално си дадохме труд, преведохме френския каталог на санкциите, преведохме и белгийския. Оказа се, че за едно и също нарушение биофермерът в различните страни ще получи различна санкция. Например във Франция за дадено нещо ще получи забележка, а в България ще му отнемат сертификата на партидата, което пък автоматично води до останали санкции, които са за участие по мярка 11 и т.н.”, заяви управителят на Биоселена.
Апостолов каза също, че в България се приема нулева толерантност към пестицидите.
“Това го няма никъде официално записано, но е така. А в новия регламент за биоземеделието е записано, че държави, които не искат да прилагат нулева толерантност (т.е залагат на национално разследване и т.н), могат да продължат да го правят. У нас обаче се приема, че имаме нулева толерантност, т.е всяка една пратка, в която е установено замърсяване, макар и прашинка, партидата се десерифицира и следва цялата тази процедура”, заключи той.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
