Юристите атакуваха това, че присъдата до голяма степен почива на показанията на съкилийника на Малкия Гангстер Владимир Славов-Иширковеца, който е в неизвестност и за него се счита, че или е убит, или е инсценирал смъртта си. 

По време на процеса за сестри Белнейски прокуратурата сочеше, че пред Иширковеца Колев признава, че е изнасилил и убил Роси и Хриси.

Разследващите свидетелстваха, че в килията е имало СРС. Другата точка бе, че доживотната присъда без право на замяна противоречи на изискването на Европейската конвенция за правата на човека за заменимост на наказанието. 

В жалбата се иска и обезщетение за условията, при които лежи Малкия Гангстер в Пазарджишкия затвор. Магистратите от Страсбург са отхвърлили като недопустима основната част от жалбата и са приели за разглеждане единствено точката за условията, при които лежи Колев.

"Интересното е, че по-рано в Страсбург е разглеждан подобен казус - това е делото "Алън срещу Великобритания". По него Великобритания е осъдена, защото срещу човека са събрани доказателства по нерегламентиран начин със СРС, по начин, подобен на тези при признанието на Лазар Колев пред Иширковеца", обясни пред вестника адвокат Снежана Стефанова, която се е заела с жалбата до Съда по правата на човека.

"Съдиите явно са преценили, че между двата случая има разлика", допълни юристът.

Интересното е, че дори при постановяване на окончателната присъда върховните магистрати признаха, че има известни съмнения относно правното действие на събраните СРС.

"Върховният касационен съд на Република България в настоящия състав донякъде споделя опасенията на защитата относно нормативната регламентация на използването на СРС и това, че тя дава гаранция, при използването им за спазване на правото на справедлив процес и предвидимост на правните последици, но в случая присъдата срещу подсъдимия Лазар Колев не почива единствено на данни от СРС...", записаха в мотивите си съдиите.

Все още не е ясно кога ще има решение в Страсбург за условията, при които лежи Лазар Колев, въпреки че жалбата е внесена преди 2 години. С отхвърлянето на точката за начините на събиране на доказателства още в зародиш се спират опитите на Колев да се преразгледа делото. 

Това можеше да се случи, ако България бе осъдена. Това стана например с делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората. 

През миналата година Върховният касационен съд постанови то да бъде възобновено, въпреки че няколко години по-рано петимата полицаи, обвинени за убийството на Чората, бяха окончателно оправдани. 

Междувременно обаче наследниците му успяха да осъдят България в Страсбург и след това главният прокурор Сотир Цацаров поиска възобновяване.

Интересното е, че откритият обесен при мистериозни обстоятелства патоанатом проф. Стойчо Раданов бе категоричен, че до леталния изход на Чората се стигнало след удар в тила, но след това експерти от ВМА оневиниха полицаите. Приживе проф. Раданов заключи, че момичетата Белнейски са блъснати от кола, а после са инсценирани изнасилванията и двойното убийство.