Зелените цели – не товар, а повече доход за производителите
Идеята в ЕС е зелена архитектура да включва всички части от Общата селскостопанска политика (ОСП), които допринасят за опазване на околната среда и климата. По-конкретно се предвижда завишена условност – по-високи базови зелени изисквания към всички фермери като условие за получаване на субсидии.
Ще се включи също прилагането на еко-схеми при директните плащания - в първи стълб на ОСП и ангажименти по управление на дейности, насочени към околната среда и климат в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
Ще ставаме все по-зелени и все по-зелени, но как точно, пита Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
„Голяма част от активните вещества в препаратите, с които работим, са забранени от тази година. Хубавото на позеленяването е това, че в крайна сметка печелим ние като потребители. Лошото е, че някой трябва да финансира това позеленяване, а то със сигурност ще струва много. Поне засега няма посочени числа, а това е много сериозен ангажимент и ние ще го платим като производители. За голямо съжаление поне към този момент няма финансови параметри за това позеленяване”, обясни Радостина Жекова.
Няма как земеделието, което правим в момента, да не отнеме финансов ресурс, пресмята още Радостина Жекова. Силно се надяваме Европа да си даде сметка за това и да дофинансира това, което бихме загубили, тъй като позеленяването би намалило интензификацията на земеделието.
Оказва се, че така наречените екологично насочени площи (ЕНП) струваха страшно много на земеделските стопани, тъй като въвеждането им изискваше преустройство на стопанствата.
„Направихме го, но се оказва, че това е от значение само в рамките на 7 години. Сега се оказва, че не ни върши работа и започваме нова архитектура за нови 7 години. Каква е гаранцията, че ние пак ще инвестираме и в крайна сметка дали в края на тези седем години ще има нещо по-зелено? Дали ще има нужната ефективност?", посочва неяснотите Радоситан Жекова.
Негативите от досега налаганите ЕНП са ясни: в складовете на земеделците има залежала и пакетирана стока. Според Жекова това е опит на държавата да влезе в пазарен дял за азотофиксиращите култури, който твърдо не е български. В същото време почвата има нужда от грижи.
„Ние трябва да сме изключително добри стопани на този ресурс - земята. Ще отнеме време, за да разберем ползите от зелената политика, която в момента се налага в Европа”, допълни поризовдителката.
Сектор „Зърнопроизводство” остана извън обсега на европейското и националното финансиране. Само тези стопани, които пренасочиха някакъв финансов ресурс към други сектори, успяха да се класират за подпомагане.
Радостина Жекова посочва, че в личното й стопанство са включили овощарство, а много от колегите й са се насочили към етерично-маслени култури или зеленчукопроизводство. Причината е, че чистото зърнопроизводство отдавна не се подпомага от държавата.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.