©

Основната пречка за навлизане на младите в земеделието е липсата на достъп до земя и капитали. 

Проучването разглежда онези мерки, които са се прилагали в последния програмен период между 2014 и 2020 г. и са били най-подходящи за обновяване на поколенията. Тук се включват директните плащания за млади фермери, инвестиционната подкрепа и помощта за стартиране на бизнес. 

Въздействието на тези мерки върху увеличаването на броя на младите фермери се оценява като положително, но ограничено. Тук се намесват и други фактори, като социално-културните и икономическите, които да стимулират младите да изберат живота в селските райони. 

Субсидиите от Европа помагат на новите фермери да покрият общите разходи след създаването на тяхното стопанство и инвестициите в първите години. Само по себе си обаче това не е достатъчно, за да се преодолеят основните бариери за навлизане в земеделието, като достъп до земя и капитали. 

С времето нивото на обучение на младите мениджъри на ферми под 35 години се е увеличило, но достъпът до знания и съвети все още е недостатъчен. Статистиката за 2016 г. сочи, че само 43% от младите са имали повече практически опит в сравнение с 32% средно за всички земеделски производители в ЕС. 

Изводът като цяло е, че помощта от Европа за развитие на селските райони трябва да бъде допълнена с други политики на ЕС, като регионалните и кохезионните фондове, с които да се подобрят услугите и инфраструктурата, включително широколентовият интернет.

Нужни са и по-широки законодателни и фискални разпоредби. „Бъдещите стратегически планове ще осигурят адекватна рамка за преминаване в тази посока“, посочват от земеделското министерство в последния си бюлетин за ОСП.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg