Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Субсидията за родословните книги - пари на вятъра или инвестиция с добавена стойност? | ||||||
| ||||||
 Подпомагане на развъдните асоциации през 2022 г. се увеличи от 7 500 000 на 7 950 000 лева по схемата "Помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне на продуктивността и генетичните качества на животните", като част от разходите са за до 100% покриване на сумите по създаване и поддържане на тези родословни книги. Наскоро пък стана ясно и че Министерството на земеделието ще увеличи държавната помощ за развъдните асоциации, за да подкрепи селекционната дейност.Най-после: Кампания 2023 г. може да стартира Много фермери обаче си задават въпросите за какво точно се дават тези пари и каква е добавената стойност от тях. Читател на Агри.БГ разсъждава върху следното: “Публикация, в която една асоциация приканва хората да се запишат и да си платят за участие в конференция (която естествено е финансирана), ме провокира да направя едно кратко проучване за това какво е положението горе-долу с асоциациите в България. Всеки може да регистрира асоциация и да "дърпа" пари. А животновъдите нека си ринат оборите и да си плащат членския внос, ясно за какво. Държавата даде почти 8 000 000 лева на развъдните асоциации за поддържане и развитие на родословна книга. Сега отиваме на сайта на ИАСРЖ, където откриваме списък с одобрените развъдни асоциации. Правя бръз преглед, за да видя качените родословни книги. Прави впечатление, че освен електронна поща, няма посочен сайт, а родословните книги би трябвало да са публични и да бъдат общодостъпни, предполагам? Аз на пръв поглед не открих нито една публикувана родословна книга в говедовъдния или в овцевъдния сектор. Питам - каква точно развъдна дейност имаме ние в нашата мила Родина? И дали някой (в лицето на държавата) някога ще попита развъдните асоциации кога ще предоставят онлайн родословните си книги?”, обяснява пред Агри.БГ фермер, който пожела да запази анонимност. За сравнение той дава за пример сайт на организация, занимаваща се със селекция на говеда от породата Абърдийн Ангус. На сайта на структурата може да се видят данни за всяко животно, т.е има достъпна и публична родословна книга. Защо обаче в България нещата не стоят по този начин? И потъват ли в действителност парите за развъдна дейност и родословни книги? Агри.БГ потърси мнението на някои животновъдни организации. “Родословните книги на всяка една асоциация се проверяват ежегодно от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Това се води електронна родословна книга, която се модерира от ИАСРЖ. Тоест всяка асоциация налива данни в системата на ИАСРЖ, която поддържа тази електронна родословна книга. Всяка родословна книга е собственост на отделната асоциация. Това не е публична информация, която може да се публикува. Асоциациите трябва да имат вписано разрешение на всеки един фермер, за да публикуват тези данни. Накратко: Животните са собственост на фермера. Фермерът има сключен договор с развъдната асоциация. Асоциацията поддържа родословната книга, която е нейна лична собственост. А асоциацията, за да получава държавни пари, споделя данните от родословната книга с ИАСРЖ. Но това по никакъв начин не прави публично достояние тези данни. Възможно е за определени собственици, например при кочопроизводството, за да се покаже линията на съответния коч. Самият сертификат, който се извежда от родословната книга, е платен документ. Ако родословната книга стане публично достояние, тогава се обезсмисля този платежен инструмент като сертификат”, коментира Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). По думите му такъв сертификат в Испания струва на фермерите 20 евро. За какво обаче се дават парите за родословни книги? “Тази електронна книга трябва да се поддържа, а това се случва електронно. Има и други дейности. Държавата плаща на асоциациите, но реално това се явява като държавна помощ за фермера. В Испания имат търговия с разплодни животни, а тук тя е много слаба. Там, за да продаваш тези родословни животни, имаш интерес да публикуваш данните на фермата. Но това е когато имаш развит пазар на разплодни животни. А тук в България всеки, които иска хубава, качествена стока, си я внася. Разбира се, ако фермерът продаде дадено животно, купувачът има право да изиска сертификат, това е регламентирано. И този сертификат включва всички необходими данни, но той се заплаща. В Испания сертификат за животно от вида овца струва 20 евро. Тук е 5 евро. В България 70% от тази услуга за развъдните асоциации се субсидира от държавата. А в Европа това не е така. Фермерите плащат всичките си разходи, като на животно се падат по около 30-40 евро при овцете - млечни проби, ДНК анализи и т.н. В България всичко се покрива от държавата”, заключи Караколев. Другите организации с които говорихме, потвъдиха горната информация. За да си изясним темата напълно попитахме и ИАСРЖ защо родословните книги не са публични и има ли законова формулировка за това? Докъде стигна изготвянето и поддържането на родословни книги в България? Колко родословни книги е получила агенцията през 2022 г. и от кои асоциации? “По смисъла на Член 42 от Регламент (ЕС) 2016/1012 и чл. 5, ал.3 от Наредба № 3 от 3 септември 2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол върху дейността на развъдните организации, компетентните органи изискват от своите служители да не разкриват и разгласяват на трети страни факти и обстоятелства, които са получили при изпълнението на задълженията си в рамките на официалния контрол. В този контекст агенцията няма законово основание да публикува информация, станала известна по време на проверките, включително и за създадените и поддържани родословни книги от развъдните организации, както и въведената информация в тях. Развъдните организации предоставят на обществеността достъп до информация относно тези, които извършват изследването на продуктивността или оценката на генетичната стойност по смисъла на чл. 27, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/1012 и информация за генетични дефекти и генетичните особености на разплодните животни, които са свързани с развъдната програма, съгласно разпоредбите в Приложение III част 3, т.10 от цитирания регламент. В правомощията на развъдните организации и техните членове е да вземат решение за публикуване на друг вид информацията, свързана с развъдната дейност”, обясниха от ИАСРЖ за Агри.БГ. Междувременно за първи път Министерството на земеделието предвижда финансиране за геномна оценка в млечното говедовъдство. Държавната помощ за развъдните асоциации през 2023 г. ще бъде увеличена, за да подкрепи селекционната дейност и конкурентоспособността на българските фермери. Планира се бюджетът по част от ставките да бъде увеличен средно с 20 на сто спрямо предходната година. За първи път агроминистерството предвижда да финансира извършването на геномна оценка в млечното говедовъдство. „Така ще имаме реални критерии за подпомагане и ясни данни дали е продуктивно отглеждането на дадено животно“, обясни земеделският министър Явор Гечев. Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
