©

Въззивният състав е преквалифицирал деянието от три отделни престъпления в едно - по чл.116, ал.1, т.4, предл.3, т.6, предл.3 и т.8, предл.1 вр. чл.18, ал.1 от НК - за убийство на повече от едно лица с особена жестокост, с цел да улесни друго престъпление.

Втората инстанция потвърждава присъдата в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 06.11.2015г. в гр. Сливен., кв. "С", умишлено умъртвил Симона В., като деянието е било извършено с особена жестокост, поради което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като и в частта с която Димитър Д. е осъден за заплати на гражданските ищци Стефка С. сумата 25 000 лева, Валентина К. сумата от 120 000 лева и Иван В. сумата от 70 000 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В останалите части присъдата е отменена поради преквалификацията на престъплението.

Пресцентърът припомня, че делото пред първата инстанция е преминало по съкратената процедура и определеното наказание доживотен затвор е заменено с лишаване от свобода от 25 години. С това наложено заместващо наказание въззивният състав се е солидаризирал.

С преквалификацията на престъплението, установената от първонстанционният съд съвкупност от престъпления отпада, поради което чл. 23 и чл. 24 от НК за налагане на общо наказание и за увеличаване на общото наказание не могат да бъдат приложени.

В постановения съдебен акт съдът е посочил, че съобразявайки обема на действително изживените от семейството на убитата ученичка морални болки и душевни страдания по повод непоправимата загуба на тяхното дете справедливо парично обезщетение представлява сумата 180 000 лева за майката В. и сумата от 140 000 лева за бащата И. Не съществува обаче законова възможност въззивният съд да коригира и да увеличи размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на семейството, защото няма подадена въззивна жалба срещу тази част от присъдата, пише в постановения съдебен акт.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на България в 15-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.