Семейството на Светослав очаква настъпващата зима с надежда, че нещата са се подобрили.

"Много ми е неудобно да не си помислят хората, че ги използваме и само моля за помощ. Написах писмото, защото нямаше какво да носят и ядат децата, както сега", започва той. Питаме го как са, а той с доблест отговаря:

"Непосилно трудно е, но поне децата са здрави. Цвети малко я мързи да учи, но малкият е отличник".

Споделя, че допреди месец работа е имало, но вече е студено и никой не го търси. Не се оплаква, въпреки че храна отново няма, а пари не е виждал от седмици. Става ясно, че през лятото обикаля от село на село и търси работа. Две години по-късно всичко е постарому.

"Никога няма да забравим добрината на хората. Да са живи и здрави. Мене ме е дълбоко срам да моля за помощ, защото знам, че не сме единствените, които сме в това положение. В селото ни има още няколко семейства като нас. Помагаме си взаимно с каквото можем", казва Светослав.

Споделя, че голяма част от подаръците, които са получили тогава, е раздал на други крайно бедни. Все още се притеснява да не би някой да си е помислил, че е злоупотребил с даровете.

Наскоро състоянието на жена му Даниела, която страда от гуша, се е влошило.

"Какво да се прави, отживяваме си живота. Най-важни са децата, за които се надяваме да изучим и да възпитаме като честни и работливи хора. Страшно ми е мъчно за тях, ядат хляб и мерудия, но те са силни и знаят, че правим всичко възможно. Лошото е, че много хора споделят нашата съдба", заключава майката със сълзи на очи.

Телефонът, на който може да се свържат желаещите да помогнат на семейството, е: 0877 950 686.