Според нея има неясноти относно електронния дневник, който се предлага да бъде направен.
Новият прием по подмярка 4.1
“Авторът на тези идеи - министерството, трябва да седне и да го обясни, защото ние не знаем какви формати ще поддържа този електронен дневник на стопанството, кой ще го направи, образец ли ще бъде, ще има ли съвместимост с други системи - това са практически неща, които интересуват хората. Те нямат проблем да вкарват данни електронно, ще им бъде и по-лесно, но въпросът е, че трябва да се каже защо, как ще се запазват данните, има ли оперативна съвместимост между отделните протоколи”, обърна внимание Боянова.
Въпреки неуредиците и оскъдната информация, която трябва да се изчопля с нокът, Боянова смята, че това е голям възможност за сектора.
“В цифровизацията виждаме възможност за развитие, от друга страна виждаме и някои чисто административни пречки, които могат да намалят интереса специално по тази мярка. Особено с тези точки, в които всички са се фокусирали”, допълва тя и на въпроса ми има ли вариант да се забави или отмени прима заради политическата ситуация, отговаря:
“Има много законодателни срокове, които текат и с които да се съобразяваме и е въпрос на политическа воля е това цялото нещо да се случи. Специално за подмярка 4.1 не мисля, че могат да се очакват някакви притеснения. Важно е на хората да им стане ясно, правилата да са им ясни. Те до голяма степен покриват предходните приеми на програмата. Да не говорим, че тя е програмирана и не може да се препрограмира. От тази гледна точка, не виждам никакъв риск. Точките са гласувани на комитет по наблюдение, т.нар. критерии за оценка, и ако някой иска да ги сменя, трябва тепърва да назначава Комитет по наблюдение, а пък те са същите хора, които и сега, и преди - без значение кой е министър, те са едни и същи и аз лично не очаквам някакви други решения.
Едно забавяне няма да се случи, защото според мен никой не го иска. Никой няма да ги стопира и забави”.
Друг аспект обаче е с негативна нотка.
“За мен беше неприятно, когато видях по подмярка 4.1, а и по подмярка 4.2, че иновацията ще се доказва с патент. Патентът е правна закрила на една идея. А и може да бъде направен отдавна и вече да не е толкова иновативна. Иновацията, колкото и да казват хората, че е трудно да се прецени, защото е много субективна, когато я сравняваш с наличните дали наистина е иновация или не”, казва председателят на Института за агростратегии и иновации.
Според нея може би проблемът се крие в липсата на капацитет в министерството или в ДФЗ и именно заради това се разчита на лесния начин с патента.
“Може би си правим лоша услуга - решаваме един проблем за момента - за по 4.1, но дългосрочно не си помагаме. Защото това не е иновация.
Да не говорим, че поради финансови причини, иноватори не тръгват да си взимат патент, защото е скъпо упражнение”, коментира ситуацията Светлана Боянова и обръща внимание, че повечето хора са наясно какво значи иновация - нова идея, която е успешно вложена в практиката и води до успех или в нов продукт, или в организацията на производството, или в процесите и т.н.
“По смисъла на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ АГРИ) - е по-близо до това определение, защото там не се иска патент.
Там група от хора, както бяха по подмярка 16.1 одобрените проекти, те имат идея, която искат да приложат на практика и да я развият в рамките на три години, да я изпитат и да видят дали има резултати. Това наистина е иновация, защото за конкретното стопанство това е иновация. Може да го има някъде другаде, но в това стопанство не го е прилагал и при този стопанин ще се достигне до нещо ново в неговия бизнес”, уточни Боянова, като отбеляза:
“Може би още не сме узрели. От друга гледна точка е разбираемо, защото когато дойдат одитори от комисията, трябва да им се даде достатъчно обосновани мотиви защо са одобрили или не определен разход по конкретен проект. И ако трябва този разход да се отнесе, че е иновация, може би в министерството няма да могат да го защитят”.
Това обаче води и до един не особено приятен извод. Според Светлана Боянова поради тази причина, много от земеделците няма да се възползват от приема, специално за иновации, освен ако нямат договор по подмярка 16.1.
“С патент не мисля, че ще има толкова желаещи”, отбеляза тя.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
