Десноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер
Бойко Борисов печели най-много гласове на произведените вчера предсрочни парламентарни избори в България. Световните агенции обаче отбелязват, че задачата за съставяне на ново правителство се очертава трудна, като перспективите за формиране на управляваща коалиция изглеждат несигурни.
Българите бяха призовани до урните да избират парламент за четвърти път през последните 18 месеца - безпрецедентен период на политическа нестабилност след края на комунистическия режим през 1989 г. Партията на бившия премиер
Бойко Борисов печели първото място, но то не й гарантира, че ще се върне на власт, обобщава Франс прес, цитирана от БТА.
Агенцията отбелязва, че българите са гласували без ентусиазъм - избирателната активност е била на исторически ниско равнище, както и през ноември 2021 г. - и в мрачна обстановка, с наближаването на зимата, която тази година се очаква да е тежка заради скока на цените на енергията и на войната в Украйна.
Докато дебатите преди парламентарни избори последните няколко пъти преминаха под знака на ендемичната корупция, то сега водещата тема беше икономическата несигурност. Инфлацията в тази балканска страна, най-бедната в Европейския съюз, е близо 20 процента, посочва АФП.
Анализатори, цитирани от агенцията, коментират, че
Бойко Борисов е изолиран политически и ще има затруднения в намирането на коалиционен партньор, въпреки първото място на ГЕРБ на изборите.
Вчера бившият премиер отново призова останалите български политици "да се вразумят", като каза, че е отворен към всички, които защитават "мястото на България в ЕС и НАТО".
Основният му съперник Кирил Петков обаче вече отхвърли възможността за какъвто и да било съюз с човека, който в неговите очи олицетворява "корумпираното минало" на България, припомня Франс прес.
В същото време трябва да се бърза, отбелязва АФП, защото поредица от кризи блокира реформите, забави икономическия растеж и ускори емиграцията на младите хора от страната, която вече загуби една десета от населението си за едно десетилетие.
Четвъртите избори в България в рамките на 18 месеца бяха белязани от бушуваща наблизо война, политическа нестабилност и икономически трудности в най-бедната страна от ЕС. Ниската избирателна активност отразява апатията сред гласоподавателите, която прави още по-вероятна перспективата за още един разделен парламент, за който ще е трудно да излъчи стабилна управляваща коалиция, обобщава Асошиейтед прес.
Според анализатори, цитирани от АП, това се дължи на умората на избирателите и разочарованието от политиците, които не могат да формират коалиционно правителство.
Кирил Петков базира кампанията си на обещанието да продължи усилията за изкореняване на корупцията, но доминиращата тема за избирателите бе европейската енергийна криза, предизвикана от войната на Русия срещу Украйна.
Агенцията припомня твърденията на бившия прозападен премиер, че Русия е използвала хибридна тактика, довела до свалянето на неговото правителство, което отказа да плаща за газа в рубли и обяви руски дипломати за персона нон грата. Късно снощи Петков призна поражението на своята партия "Продължаваме Промяната", макар и с малка разлика, и каза, че "сега ГЕРБ има отговорността да формира коалиция и да управлява страната".
Ниската избирателна активност облагодетелства партията на
Бойко Борисов, която може да разчита на лоялни гласоподаватели. Нейните шансове да състави правителство обаче са малки, защото повечето от останалите политически сили предварително изключиха каквото и да било сътрудничество с ГЕРБ, чието управление бе белязано от корупция, спъваща развитието, посочва АП.
Агенцията отбелязва също, че популистки и проруски формации печелят терен.
Много българи са проруски настроени, което прави страната плодородна почва за агресивна пропаганда на Кремъл. Проруската партия "Възраждане" привлича много гласоподаватели благодарение на тези чувства, като за разлика от общата позиция на ЕС, нейният лидер Костадин Костадинов призовава за "пълен неутралитет" на България във войната в Украйна, посочва АП.
Партия ГЕРБ на бившия премиер
Бойко Борисов изглежда спечели минимална победа на изборите - четвъртите за по-малко от две години - тъй като избирателите потърсиха предсказуемост в лицето на бивш лидер на фона на рязката инфлация и войната в Украйна, отбелязва Ройтерс.
Резултатите обаче предвещават трудни коалиционни преговори, които може да доведат до патова ситуация в парламента или дори до нови избори. И двата сценария ще удължат политическата нестабилност и ще повишат вероятността България да пропусне целта си да влезе в еврозоната през 2024 г., предупреждава агенцията.
Много от политическите противници на Борисов го обвиняват, че е допуснал разложението на широкоразпространената корупция по време на своето управление, продължило едно десетилетие и приключило миналата година, усложнявайки усилията за формиране на работещо мнозинство. Някои избиратели в най-бедната страна от Европейския съюз обаче виждат в Борисов стабилност и дипломатическа зрялост, необходими за управление на сложните отношения на България с Русия, отбелязва Ройтерс.
Агенцията цитира анализатори, че този път политическите партии, осъзнавайки икономическите рискове от войната в Украйна, тежката зима, която предстои, и разочарованието на гласоподавателите от политическата нестабилност, биха могли да загърбят различията си и да формират технократско правителство.
В неделя бяха произведени четвъртите парламентарни избори в България за 18 месеца, като този път основните безпокойства на избирателите бяха галопираща инфлация и растящите цени на енергията. Затова остава неясно как би могло да изглежда следващото правителство на страната, тъй като центристката партия "Продължаваме промяната" още преди изборите отхвърли евентуална коалиция с ГЕРБ, обвинявайки десноцентристите на
Бойко Борисов в корупция, обобщава ДПА.
Последиците от войната на Русия срещу Украйна доминираха предизборната кампания в България - членуваща в ЕС страна в Югоизточна Европа. Замразяването на доставките на руски газ, растящите цени и спорът за доставките на оръжия за Киев оформиха предизборните дебати. По време на кампанията бяха отправени взаимни обвинения в корупция и некомпетентност, както и лични обиди, посочва ДПА.
ТАСС и Синхуа също следят изборите. Руската и китайската държавна информационна агенция съобщават резултатите и припомнят, че това са четвъртите избори в България за 18 месеца.
Политическият експерт Михаил Миков, председател на 42-ото Народно събрание и бивш лидер на БСП, отбелязва в интервю за ТАСС ниското равнище на доверието в политиците и политическия егоизъм на победителите.
"Очевидният резултат от изборите е изключително ниската избирателна активност, която говори за недоверието на обществото към политическите партии", казва той.
Прогнозата на Миков е, че в крайна сметка няма да може да бъде формирано мнозинство, парламентът отново ще бъде разпуснат и предстоят нови избори. "Днешните партии преследват тесни егоистични интереси и в следващите студени месеци вероятно няма да искат да поемат отговорността за страната, прехвърляйки я на президента и негово техническо правителство", коментира той.
"Партия "Възраждане", която отстоява приоритета на националните интереси пред евроатлантическите, почти удвои резултата си спрямо предишните избори, но това явно няма е достатъчно, за да бъде сериозен фактор в българската политика, способен да влияе върху решенията, въпреки че ще бъде добър дразнител. Парламентът ще трябва да маневрира, като обсъди въпроса за съставяне или на експертно правителство, или на правителство с краткосрочна програма, способна да реши най-наболелите проблеми", смята бившият председател на Народното събрание.