Народните представители изслушаха министъра на отбраната
Тодор Тагарев по предложение на Борислав Гуцанов и група народни представители. Тема на изслушването бе заявеното от него включване на България в Инициативата на Европейския съюз за осигуряване на 1 млн. боеприпаси и снаряди за Украйна, финансирана от Европейската инициатива за мир и заявената готовност от страна на България да подготвя бойни медици и бойни санитари в помощ на Украйна.
Борислав Гуцанов заяви от парламентарната трибуна, че от БСП за България имат опасения, че страната ни може да бъде въвлечена във войната.
"Поискахме това изслушване по много причини. Всички те са свързани с тревогата ни, че България може да бъде въвлечена във война, която не е наша. Публично се обсъждат въпроси, които будят тревога у българските граждани. Коментира се, че ще подпомагаме чужда армия, в чужда война, загърбвайки българските интереси", заяви той.
Гуцанов поиска детайлно да бъде представено какво ще предоставя България като помощ във втория транш към Украйна. Той нарече също го нарече "министър на войната, а не на отбраната".
Министърът обясни, че страната ни няма възможността към този момент да изпраща 155 мм боеприпаси
"Искам да ви информирам, че ЕС от началото на година предприе действия, които да подпомогнат осъществяването на спешна доставка на артилерийски беоприпаси за въоръжените сили на Украйна, както и възстановяването на изразходените складови наличности на държавите членки", заяви Тагарев.
Той обаче не изключи възможността България да получи европейско финансиране от Съюза, с което български военно промишлени комплекси да започнат нови поточни линии за производство на такъв тип снаряди. Тагарев подчерта, че част от производствените комплекси имат капацитета за производство на такъв тип снаряди.
Ивайло Мирчев от парламентарната група на ПП-ДБ попита как ще бъде сформиран този бюджет за общата европейска инициатива.
Министърът поясни, че се сформира нов фонд, в който всяка страна ще внесе определени средства, за да се сформира бюджет. Вноската на България ще се равнява на около 0,5% от Брутния национален продукт.
"В момента текат много и различни инициативи. Финансирането на тази помощ става във фондове, които са извън стандартния бюджет на ЕС. ДЧ дават своите вноски, за да се сформира този бюджет, който съответства на Брутния национален доход. За България този доход съответства на малко под 0,5%. Страните, които са предоставили помощ на Украйна, заявяват тази помощ и биват частично компенсирани", обясни министърът.
"За помощта, която предоставихме с униформи, бинтове и обувки, очакваме компенсация от почти 330 хил. евро, която ще получим другата година. Това въоръжение, което дадохме с решението през декември, се заявява по същия начин. Ще получим частично финансиране. То обаче спада с времето, защото помощта значително надвишава това, което страните са предоставили в съответния фонд. Тази първа помощ е 59%, за следващата 55%, а сега очакваме между 50 – 55% да бъдем компенсирани", каза още той.
Министърът отново заяви, че България няма да участва с жива сила в конфликта. Той увери, че такива разговори и планове не са се провеждали и няма да бъдат провеждани. Категоричен бе обаче, че страната ни ще продължи да помага на база възможностите ни.
От ИТН попитаха дали ще бъдат изпращани танкове към фронтовата линия в Украйна. Въпреки че списъкът с втория транш е класифициран, министърът отговори, че танкове няма да бъдат изпращани.
Тодор Тагарев увери, че Министерството на отбраната работи за осигуряването на финансиране, с което да бъде модернизирана военната ни индустрия.
"Ние сега имаме ясното разбиране, че инвестиции в нашата отбранителна индустрия биха били много ценни за нас. Въпросът е, че средата е много динамична. Ние ще работим да има такива, но опциите са по-малко с това забавяне от 3 месеца. Работим за адаптиране или създаване на нови поточни линии, с които да можем да произвеждаме снаряди от 155 мм калибър", заяви Тагарев.