Те са причината нас да ни има!

На снимката виждате войници и офицери от Първи пехотен софийски полк, очакващи коледната си трапеза. Според повечето историци, тя е направена в района на Кратово, днешна Република Северна Македония, на 7 януари 1916 година (тогава сме празнували Коледа на тази дата).

Фотографираните мъже си почиват след победоносните и изнурителни битки от октомври, ноември и декември 1915 година. Тежки изпитания им предстоят през следващите почти три години. Очакват ги щурма на Тутракан, сраженията в полята на Добруджа и край Букурещ, жестоките фронтови сблъсъци в планините на Македония. Съдбата ги изправя срещу суровото и зловещо изпитание на войната.

Погледнете лицата на тези мъже и момчета. В очите на някои проблясва надежда, други като че ли изпитват неудобство, че ги снимат, трети са уморени и се взират сякаш в нищото. Всъщност на снимката виждате събирателен образ на нашите прадядовци или прапрадядовци. Те са причината нас да ни има. Тежко бреме се пада на предците ни.

Запиляни по фронтове, насядали на студената земя, далеч от майки и бащи, от жени и деца, те чакат своята скромна празнична трапеза.

За някои от хората, гледащи към обектива, вероятно това ще е последната Коледа в живота им. Затова нека през коледните празници да си пожелаем в бъдните български времена войните завинаги да останат запечатани само на старите вековни фотографии. Вглеждайки се в суровото време на дедите си, да си спомним, че най-важни са не отрупаните трапези, а малките големи неща, като това, че просто сме със своите близки.

Светлината не е в искрящите гирлянди или лъскавите опаковки. Светлината е във вас и в тези, които са до вас. Светли празници!

От фейсбук страницата на Росен Петров