Теодора Йовчева: Най-вероятно ще се стигне до нови избори в началото на другата година

Интервю с политолога Теодора Йовчева в предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

Дадохме старт на 48-я парламент. С оглед на сегашната междупартийна динамика ще успее ли този парламент да просъществува повече време от последните и от какво ще зависи това? (бел. ред.: интервюто е излъчено малко след 10.00 ч.)

Аз не съм оптимист за дългото съществуване на този парламент, защото виждаме, че политическите сили се блокират взаимно. Това е проличи най-вероятно и в избора на председател на парламента, но още след изборната нощ видяхме много ясно очертаване на граници между основните политически сили, което ме кара да мисля, че ако изобщо има някакви мнозинства, те ще бъдат плаващи и ситуационни, тъй като освен конюнктурното противопоставяне между партиите и коалициите, има и идейно противопоставяне от гледна точка на темите като оръжие за Украйна, бюджет, дали да е по-строга фискалната политика или по-щедра във времена на криза, което ме кара да мисля, че стабилно мнозинство трудно би се излъчило.  

Добре, но изглежда, че първият сигнал за потенциални мнозинства в новото Народно събрание ще бъде даден от избора за председател. Може ли гласуването за него да даде знак кои партии ще се подкрепят и в бъдеще? 

В известна степен да, защото партиите се разделиха сякаш на проправителствени и антиправителствени сили, такива, които са склонни на компромис, за да се състави правителство, и такива, които яростно отричат всякакво взаимодействие с противниците си, което затруднява както формиране на правителство, така и на мнозинства. От друга страна си мисля, че изборът на председател на парламента донякъде няма да е чак такъв маркер, защото ако не се избере председател на парламента, става една не конституционна, но парламентарна криза, какво ще се случи оттук нататък. И си мисля, че здравият разум може да надделее и това гласуване да бъде по-скоро направено не толкова за да покаже кои ще са бъдещите съюзници, колкото за да се избегне една такава криза.  

През последните дни партиите направиха няколко срещи помежду си, по различни теми разговаряха. Изглежда обаче, че има липса на консенсус по наболели проблеми, които трябва да бъдат решени, като актуализация на бюджета, съдебна реформа, инфлационни проблеми и много други. Това индикира ли нисък парламентарен потенциал?  

Посланието на партиите е "Искаме да има правителство, но нямаме никакво желание да го съставим“. От тази гледна точка трябва да обясним всъщност и каква логика и философия стои зад цялото това нещо, което ни се случва. Ние произвеждаме избори, за да може те да произведат представителство. Т.е. изборите са само инструмент, за да имаме представителство. Нашето представителство обаче решава да се конституира, за да провежда избори. От тази гледна точка съм абсолютно съгласна, че ние имаме неефективно представителство, защото то не изпълнява мисията си да формира управление. Смятам, че то става все по-неефективно и може да се стигне и до девалвация на изборния процес и оттегляне като цяло на гражданите – то вече се случва, оттегляне на гражданите, все по-ниско доверие, което не мисля, че ще доведе до резултата, към който се стремят партиите. Защото от една страна отказът от взаимодействие, продиктуван от електорална калкулация – какви ще са ползите, какви ще са щетите. Но в един момент тази калкулация става страшно несигурна, защото едни избори са изтощаващи както мобилизационно за хората, на които разчитат, като организационни работници, застъпници, членове на комисии, така и финансово за партиите. И изходът от този цикъл в крайна сметка вече става все по-трудно прогнозируем и за двете страни – и за утвърдените партии, и за новите партии. Защото пък има риск новите партии да се поставят в ситуацията на "Има такъв народ“ – да им се гласува доверие, да има сериозни обществени очаквания към тях, но систематичното неизпълнение на ангажиментите им като представители да доведе до оттегляне на електорат от тях, а той така или иначе не им е сигурен, за разлика от партии, които са по-утвърдени във времето. 

Каква е вашата прогноза? 

Аз имам две хипотези. Едната е, че ако изобщо ще се състави правителство, то по-скоро би било с третия мандат, ако той бъде даден на "Български възход“ или на "Демократична България“. "Български възход“ изглежда еднакво приемлив и от двата лагера и има история на взаимодействие, да го наречем, с единия от лагерите и се ползва с уважението на другия. От друга страна, "Демократична България“ би била в много интересна позиция, ако й се даде третия мандат, защото има много сериозна възможност ГЕРБ да подкрепят едно такова правителство с мандат на "Демократична България“. И тогава "Демократична България“ ще трябва да избира между разказа "Ние няма да излъчим правителство, защото видите ли, може и да стане, може и да ни го гласуват. И тогава какво ще правим – ние ще имаме премиер и правителство, обаче ще бъде с подкрепата на партии, от които се дистанцираме. Т.е. или ще трябва да обяснят, че те не  искат да управляват, което в един момент също става проблематична – за какво гласуваме за избраниците си, ако те отказват да управляват, или ще трябва да обяснят, че няма да изпълнят мандат, защото подкрепата, която ще получат, не е тази, която желаят. От друга страна, "Български възход“ се намира в по-благоприятна позиция, защото те не са използвали такава яростна реторика срещу останалите участници в изборния процес, т.е. те от началото са диалогични и биха могли да формират около себе си поне за определено време подкрепящо мнозинство. Но изглежда сякаш и това да се случи първо, че е доста малко вероятно, второ, и да се случи, няма да има дълъг живот едно подобно правителство. И изглежда, че сякаш въпреки нежеланието за отиване на нови избори, ние сме в патова ситуация. Никой не иска нови избори, нито представителите ни, нито гражданите, но инерцията натам е засилила, че най-вероятно ще се стигне до нови избори в началото на другата година.  

Ако се стигне до нови избори, предполагам, ще има още по-ниска избирателна активност от сегашната, тъй като и хората вече са изморени от тази ситуация. Да се върнем в миналото мнозинство. Присъстваха два политически антипода – БСП и "Демократична България“. Те успяха по някакъв начин да приемат своите идеологически различия, но сега темата с предоставяне на оръжие за Украйна стои като вододел между двете формации и е далеч по-сериозна като конфликт и различие. Демократите не дойдоха на инициираната среща от БСП с останалите партии. БСП е категорична, че ще гласува против оръжие за Украйна. Възможно ли е този път и този въпрос да спъне повече разговорите за формиране на мнозинство, в които присъстват и двете партии, т.е. БСП и "Демократична България“?  

Да, ние виждаме една изострена реторика – не точно изострена реторика, но сериозно идейно противопоставяне. Също така издигането на Кристиан Вигенин като претендент за председател на Народното събрание показва, че бившите управляващи не са абсолютно консолидирани и между тях има известни пукнатини, да го наречем така, което също ме кара да се замисля, че наистина процесът не тече гладко в този лагер. От друга страна, сякаш конюнктурното противопоставяне взима превес и ако се стигне до някаква колаборация, отново смятам, че тези фактори като позиция по определени проблеми биха могли да бъдат загърбени. Но този мач вече е игран и сме видели, че това няма да доведе до ефективност на управлението, защото дори да се конституира, въпреки че математически е невъзможно в този парламент, всъщност предишното правителство, макар и да имаше сериозни проблеми, продължаваше да работи, но то просто беше неефективно по ключови въпроси. т.е. едни такива разнородни коалиции водят до неефективност на управлението и до задънени улици.  

Следващият ми въпрос е свързан с вицепремиера Йотова, която в една от публичните си изяви заяви, че сякаш партиите са демонстрирали нежелание да формират правителство. Има ли доводи за подобно твърдение? 

Абсолютно да, защото заявките са, както казах и преди малко, хубаво е да има правителство, идва тежък период, имаме сериозни проблеми, с които трябва да се справим – бюджет, План за възстановяване и развитие. И както се изброяват всички тези важни приоритети, изведнъж се казва само, че "Ние няма да участваме, ние ще сме опозиция. Ние начертахме червени линии, няма да подкрепим мандат на тази, тази и тази политическа сила“, което на практика е един отказ от управленски функции. В крайна сметка партиите имат двойствена функция – от една страна представляват гражданите, от друга страна представляват гражданите, а от друга страна обаче са и активни участници в управлението. Аз не съм видяла досега в изследователската си кариера устав на партия, в който да пише "Ние ще сме вечно опозиция, докато не постигнем еди-какъв си брой депутати“. Т.е. функция на партиите е да управляват и отказът от тази функция всъщност според мен само девалвира доверието към тях, което и без това не е особено високо. Партиите вече са се отказали от представителната си функция, все по-малко и по-малко членове имат, те не са масови, все по-малко гражданите се обръщат към тях, когато имат проблеми. Обикновено търсят браншови организации, неправителствени организации, граждански движения, които да им решат проблема. почти никой не се обръща вече към партии. И сякаш партиите единствената функция, която запазиха и в която нямат конкуренция, е всъщност точно формирането на управление. Ако се откажат и от тази функция, вече настъпва един сериозен теоретичен и практически дебат – за какво служат партиите.  

За какво служат партиите всъщност? Загубихме явно доверие към тях. 

Законовата им функция – всъщност те са по закон единствените легитимни представители, които да формират управление. И ако се откажат и от това, наистина възниква въпросът накъде отиват партиите.