Тихомир Стаменов: Бизнесът очаква готови кадри в туризма, а най-правилният подход е да работиш върху това да изградиш професионалист

"Бизнесът очаква готови кадри в туризма. Най-правилният подход всъщност при този дефицит, който се получава сега, в момента, е не да очакваш готовия продукт, наречен "професионалист", а просто да работиш върху това да го изградиш. Постоянно се опитвам да убедя младите, че всъщност туризмът има уникално бъдеще".

В това бе категоричен в предаването "Човекът на Фокус" по Радио "Фокус" Тихомир Стаменов.

Какви са потребностите на бизнеса в сектор "Туризъм" на професионалното образование? Кои са основните предизвикателства за реализация на трудовия пазар в сектор "Туризъм"? Какви умения са необходими на кадрите, от които бизнеса има нужда? Какво предвижда в тази сектор Проекта за "Модернизиране на професионалното образование и обучение"? 

По тези теми и още разговаряме с Тихомир Стаменов от Секторен Съвет "Туризъм" в Проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение", който е финансиран от Програма "Образование" 2021-2027, съфинансиран от Европейския съюз.

Тихомир Стаменов е човек с дългогодишен опит в сферата на туризма и обучението на кадри. Затова днес ще обсъдим какви са мерките, които Секторният съвет "Туризъм" ще вземе предвид. Какви са всъщност към настоящия момент потребностите на бизнеса в сектор "Туризъм"? 

За да съм обективен, ще мога да ви отговоря след два месеца, след една анкета, която в момента провеждаме, тъй като много е важно за нас да разберем какви са нуждите. Имаме кадри, имаме и нужди и за да разберем наистина какво иска бизнесът, сега сме насочили една анкета, която е в две посоки. Едната е към учениците, които са в гимназиите по туризъм и в гимназии, които имат паралелки "Туризъм". Другата анкета е насочена, надяваме се с правилните въпроси, към бизнеса така, че те да отговорят какво имат нужда, какво искат да променим и как биха съдействали за това да вървят нещата заедно и наистина тези деца да получат правилното образование и след това да се влеят буквално в този бизнес като кадри. 

Всъщност сега имаме едни данни, точно в момента, в който се срещаме. Какво показват те? 

Данните, както ви казах, шокиращо бързо ги получихме. Тъй като буквално вчера приключихме проекта с анкетата, работата по него, и със съдействието на МОН, за което им благодаря и за това, че съм част от Секторния съвет и за това, че толкова бързо съдействат – буквално от вчера или по-скоро от тази сутрин имаме данни за около 500 ученика, които са попълнили тази анкета. Тепърва ще започнем да я обработваме, тъй като въпросите в нея не са малко, въпросите в нея са много детайлни така, че да разберем причините. Както казвам аз, Вселената се гради на три опорни точки – причина, действие, резултат, и искаме сега да разберем причините за това – давам примери с въпросите – какво е накарало децата да учат в тези гимназии, какво им харесва, какво искат да постигнат, докъде искат да стигнат, какво не им харесва. Защото това е много важен въпрос – да разберем има ли причина да не им харесва нещо. И въпроси от рода дали са готови да се срещнат със своите кумири, защото една от причините децата да учат или по-скоро в един момент някои от тях да се откажат от това, е, че нямат идоли. Аз винаги съм го давал като пример – аз, вие, всеки един от нас има идоли или свои кумири в някаква сфера. Най-типичен пример е спортът. Защо всички деца, всички момчета например искат да станат като Меси или като Роналдо, или някои други футболисти – защото имат своите кумири. По същия начин в тази професия има световни звезди, повярвайте ми, има такива големи звезди. Елементарен пример е дори кулинарните предавания. Всяко второ предаване в праймтайма вечер по телевизиите е кулинарно предаване. 

Да, така е. 

Значи означава, че кулинарията се развива. Тези деца имат своите кумири – било то в лицето на наши български колеги, било то в световни звезди, като Гордън Рамзи и други такива. И смятаме, че ако успеем да ги мотивираме по някакъв начин чрез срещи с такива професионалисти – било то от ниво България, или било на световно ниво, мислим, че можем да ги мотивираме. Но това е част от проучването. 

А какви умения са необходими на кадрите, които са необходими на бизнеса към момента? 

А, те, уменията, са комплексни и уменията са дефинирани от бизнеса. Просто наистина трябва да направим този мост. Винаги съм сравнявал нашата работа с един мост, който трябва да изградим между бизнеса и кадрите. Истината е всъщност, че бизнесът има огромна нужда, належаща нужда както от количествена, така и от качествена работна ръка, ако мога да използвам този термин – кадри. Въпросът е, че бизнесът очаква готови кадри. Най-правилният подход всъщност при този дефицит, който се получава сега, в момента, е не да очакваш готовия продукт, наречен "професионалист", а просто да работиш върху това да го изградиш. И смятам, че бизнесът може много сериозно да подкрепи както със своите съвети, така и с ноу-хауто, което постоянно инспирира от световните тенденции, за да може да ни насочи и нас като хора, които изграждаме новите учебни програми, да го направим най-правилно. Както да съдейства и с практики, със стипендиантски програми и всякакви други форми, които сме ги предложили като варианти, за да могат да се случат нещата и да спечелим все по-голям процент от тези деца за това да продължат в сферата и да бъдат наистина мотивирани да се развиват, не само да останат в сферата. 

На фокус е туризмът и затова е важно сега да споменем какви са новите професии, тъй като говорим за модернизиране на образованието – и то е необходимо да се адаптира спрямо нуждите на бизнеса. Има ли нови професии в сектора? 

Всъщност самите професиите, те отдавна са канонизирани в сектора. По-скоро дори да променим имената им, което може би няма нужда да се прави, тъй като това са световни термини – на български, на английски или на какъвто и да е език, има си световна терминология за тези професии, а по-скоро колаборирането на тези професии. Забелязваме от практиките доста наши колеги, да кажем в сегмента "Сървис", колаборират бариста, миксологията и сървиса ги колаборират в едно, така, че да може човекът да бъде по-изграден професионалист, да бъде надграден като умения, знания и да може да отговаря адекватно и да реагира адекватно на тенденциите и на нуждите в хоспиталити индустрията. Смело мога да кажа, между другото, за една професия, която все още е на дневен ред като коментар, скоро излезе като идея. Позволих си да събера информация за колегите от Секторния съвет – това е събитийният мениджмънт, или по-скоро организатор на събития. В последните години наблюдаваме една огромна тенденция в това да се организират все повече частни събития, като тръгнем от един рожден ден – било то детски рожден ден, минаваме през лични събития, като сватби, и стигаме до конгресен мениджмънт и въобще всички тези други формати на събития, които изискват професионализъм. За да съм обективен, обещах на колегите от Секторния съвет да направя едно проучване и си направих, тъй като в естеството на бизнеса, в който работя, имам доста контакти. Сред петте най-големи агенции за събитиен мениджмънт си направих едно проучване и реакцията беше вдъхновяваща, защото те самите проявиха желание да напишат учебниците, жаргонно казано, и да дадат ноу-хауто, за да може да се случи това нещо, с което се отваря една много голяма бизнес ниша, която според нас ще доведе, освен до развитие, професионално и кариерно, на определен брой ученици, които след това да станат такива професионалисти, и до отварянето и създаването на нови паралелки, което ще доведе до все повече кадри в тези училища и създаването на интерес на младите хора към това нещо. Защото наистина има един огромен пазар за това и наистина той е способен да се реализира по този начин. 

А необходима ли е преквалификация на преподавателите? 

Да, според колегите, да. И затова съм благодарен, че са готови да го признаят. Но това така или иначе се случва. Програмата е остаряла и най-големият комплимент, който мога да направя към Министерството на образованието, е, че тази осъзнатост от кадрите в Министерството, че има нужда от промяна на учебния план, че има нужда – шеговито го казвам, типично по български – рифреш на информацията. И това ще го направим заедно с бизнеса, тъй като бизнесът ще си каже тежката дума, да каже какви са нуждите и т.н. Оценявам това, че преподавателите са готови да се учат, и със съдействието на бизнеса да променим всичко това, за което ние ще съдействаме. Идеята не е да изземваме функции на преподаватели, а по-скоро заедно с тях, тъй като те са най-големите кумири. Те са хората, които са всеки ден в контакт с учениците и те са хората, които ще вдъхновят учениците. Затова те за мен са най-големите ментори и смятаме, че най-силната инвестиция е в самите тях, в преподавателите, не само в учениците. 

Още какво предвижда проектът на Министерство на образованието в тази насока? 

Ами той е много дълъг проект. Само Господ е създал Вселената за седем дни. Наистина проектът е много дълъг и сега тепърва правим самия учебен план. Този учебен план няма да стане за седмица или за месец. Първото, което е – сега тепърва коментираме кои професии да бъдат променени като учебен план, като съдържание, като практики и т.н., какви професии да колаборираме или да махнем. Тепърва ще бъде тази промяна. В следваща може би една година ще има по-сериозни резултати, от които да се разбере накъде ще тръгне, но дотогава събираме информация. Най-важното според нас е обективността, да разберем нуждите, дали се разминават с потребностите и с това, което можем да предложим, и къде можем да променим. 

Много важно е тук да очертаем основните предизвикателства пред младите професионалисти, които завършват своето образование и след това търсят начин да се реализират на пазара на труда. Какви са те? Какви са основните трудности? 

Не бих ги нарекъл "трудности". За мен най-голямото предизвикателство е най-вече желанието на младите хора да продължат. Уповавам се на три думи – вяра, воля, вдъхновение, и това са нещата, които искаме да направим за тези деца да продължат. Аз ги наричам "деца", тъй като вече имам 19-годишна вече абитуриентка, която завърши миналата седмица, и следя и нейното кариерно развитие, накъде иска да тръгне и размишлявам и като баща, като родител. Точно това е предизвикателството – желанието да искат да продължат, желанието да искат да надградят, желанието да харесат професията, да продължат в нея и да дадат всичко от себе си, за да имат наистина успех, а не просто посредствено да продължат. Това е предизвикателството. Бизнесът има огромна нужда и той го признава – виждате безкрайно много интервюта, които са по цял ден в медиите за това, за належащата нужда от това да влизат външни кадри и т.н. Адмирирам това, но в крайна сметка имаме една група от 20 000 деца – всъщност това са фактите. 20 000 деца, 20 000 ученика учат в тези гимназии по туризъм и в такива с профил "Туризъм", така че тези деца просто трябва да бъдат мотивирани и да имат желанието да продължат. Част от въпросите в анкетата, за която ви споменах, е точно това – докъде искат да стигнат. Дори единият от въпросите е: "Готови ли сте да имате "Sky is the limit?" – да се развивате така, че да се развиете до нива, които дори не сте предполагали. Аз имам много примери от мои колеги, включително и аз съм тръгнал от някъде и сега съм стигнал до едно ниво като предприемач, като човек, който работи 20 години в една специфична сфера, и 25 – в хоспиталити културата. Така че да дадем примери! Винаги има добри примери и смятам, че тези деца трябва да се вдъхновят, за да имат желание не просто да продължат живота си по един рутинен начин, а да се развиват наистина. 

Да, наистина е важно да даваме такива примери за хора, които са започнали като бармани в своето развитие, например, и са достигнали до собственици на хотели, на вериги хотели. Има такива примери. 

Има безкрайно много примери. Бармани, готвачи, кулинари въобще, които са изявени сладкари, хора, които са тръгнали от пиколо, да кажем, и са стигнали далече. Защото това е част от професия. Докато са учили, са работили. Хубаво е да се извървяват всички стъпки, това е много важно, а не да си – този български термин, "парашутист" някъде, да извървяват всички стъпки. Колкото повече се развиват и да имат търпение. Това е едно от големите предизвикателства – младите хора нямат търпение. Не ги упреквам, но те наистина нямат търпение да се развият. Дайте си няколко години шанс. Животът е пред вас. Вие сте на 19 или на 20 в момента, в който завършвате. Дайте време, няколко години отделете и малко повече търпение, за да се развиете. Натрупайте опита и знанията и тогава бизнесът и успехите ви ще дойдат от това точно. 

Туризмът като бизнес има своята специфика. Има специфика, която като че ли е много важна като начин на мислене да бъде предадена, още от ученическата скамейка. Смятате ли, че е необходимо да има стъпки в тази посока, да се говори за концепцията въобще да правиш бизнес в сферата "Туризъм", като начин на мислене във училище? 

Туризмът е един прекрасен бизнес. Няма да звуча политически коректно и да звучи като политик. 

Защото той не е като всеки друг, има специфики. 

Постоянно се опитвам да убедя младите, че всъщност туризмът има уникално бъдеще. Туризмът е една много интересна професия, много динамична. Не казвам, че модерните професии, като IT-сектора да кажем и т.н., нямат бъдеще. Напротив. Но много пъти съм давал пример колко е интересен с примери – къде сериозни, къде несериозни, забавни дори, от моето кариерно развитие преди години и сега, с това колко е интересен. Защото животът се живее един път и наистина, защо да не го изживееш и да обичаш? Най-важното е да обичаш това, което правиш. Знаете тази поговорка, че когато човек обича работата си, няма нито един работен ден. Аз съм типичен пример за това нещо, тъй като се занимавам със страшно много проекти в компанията, в която работя вече 20 години, и със странични проекти, които са предприемачески, с развитието на човешкия фактор, Секторният съвет, който за мен е голяма чест, че бях поканен в него. Но когато го правиш със страст и ти харесва, ти обичаш работата си и наистина не ти тежи нищо там. Има трудни моменти – факт е. Всеки има своите трудни моменти, но туризмът е нещо, което наистина си заслужава да бъде инвестирано и като време, и като пари, и като ноу-хау, и като всичко така, че да се развие.