При единия от случаите потърпевшият си забравил картата в магазин и когато на следващия ден отишъл да си я вземе, била вече празна. Възрастен мъж от охраната му я е върнал, като му обяснил, че е стояла на бюро, без някой да я е пипал. Според разследващите възрастният пазач едва ли има нещо общо с кражбата, но е много възможно някой да е минал с телефона си и да е снимал данните на картата. За престъпниците е важен номерът на лицевата част от картата и 3-цифреният CVV код на задната страна. Той е нужен при плащания в интернет, като резервиране на хотелска стая, купуване на билети за самолет или влак, както и пазаруване на стоки от онлайн магазини. Предполага се, че измамниците са вербували някоя касиерка, която преди да прекара картата през ПОС терминала, я обръща за секунди към скрита камера, снимаща поредицата от цифри.
След това на ход е легализирането на печалбата. За това се използват сайтове за залози в интернет, където предварително измамниците са си регистрирали акаунти. За да ги заредят с пари от чуждата кредитна карта, те въвеждат двата номера и парите са прехвърлени. Тогава крадците правят няколко залога, за да се види, че са играли, след което местят парите вече в друга сметка, от която ги теглят.
"Голяма част от сайтовете са регистрирани на островни държави с по-либерално законодателство и трудно се разследват подобни случаи. За тях няма нищо нередно, защото реално е използвана истинска карта, а виновен обикновено излиза картодържателят, на когото може и да не му възстановят парите, защото не може да докаже, че не си е давал картата на друг", обясниха разследващи.
Любопитен факт е, че залозите са правени от Русия. Единият вариант е откраднатите номера на картите да са били продадени на руски киберизмамници, които да организират източването. Съществуват доста форуми с ограничен достъп, в които подобна информация веднага може да се продаде.
Другият вариант е престъпниците да са си наели руски сървър, през който да скрият следите си и да действат от България.
При единия от случаите са били откраднати 6000 лева, а при другите суми между 1000 и 2000 лева. Измамниците се възползват и от факта, че при прехвърлянето на сумите в акаунтите за залагания няма ограничението от 400 лева, каквото съществува при теглене от банкомат. С чуждите пари бандитите са били засичани да си купуват и самолетни билети.
Специалисти по киберсигурност предупреждават картодържателите да са много внимателни към номерата, особено към т.нар. CV код от 3 цифри на задната страна, защото той е необходим за оторизирането именно на неприсъствените плащания.
Източник: в. "Монитор"