Феерия от цветове в небето. Удивителни фойерверки, които изстрелват един след друг снаряди във въздуха, придружени от невероятни светлинни и звукови ефекти. Публиката е притаила дъх, а пред очите се разкрива истинска магия.
Работата на загиналия от взривовете в склад в с. Гара Елин Пелин Стоян Маслев зашеметява близките му, но и клиентите, които го наемат за събития преди злощастния инцидент. Трагедията стана на 25 юли. Взривовете в складовете за пиротехника отнеха живота на доц. Петър Шишков, 20-годишната му дъщеря Кристина, сина на собственика на базата Тодор Попов - Теодор, и 60-годишния Стоян Маслев. Телата на Теодор и Стоян бяха открити и идентифицирани няколко дни по-късно, когато стана възможно разследващите да влязат в складовете.
Сред хората, за които Маслев остава запомнен като факира на пиротехниката, са едни от най-известните български поп певци. За свои концерти го наемат Любо Киров, Миро и редица рок легенди. Признали са таланта му и знаят, че той ще превърне представленията им в бомбастично шоу.
"Зад програмата на всички концерти, които изпълнителите ни са правели в София на открито, както и в залите на НДК, стои талантливият Стоян - разказва пред
"24 часа" Тереза Николова, близка приятелка на загиналия мъж. - С него се познаваме от около 35 години. Работихме в една фирма. Той заслужава почит, признание и уважение. За мен беше духовен учител, а за уроците и помощта, която ми е оказал, съм му дълбоко благодарна. От разстоянието на времето твърдя, че този човек беше роден за това, с което се занимаваше. Целунат от Господ, защото ефектите, които създаваше, изглеждаха космически и неземни. До такава степен съвършенство, че чак самият той ахна на творенията си, с които зарадва публиката на последните концерти на Любо Киров и Миро. Беше възхитен от програмата, в която участваше със снаряд. И певците бяха безкрайно доволни. Миро например търсеше редовно Стоян и доц. Петър Шишков, който също загина при взривовете в складовете."
Работата на Маслев се изразявала в това да подреди пиротехниката си, след което да издаде команда за задействането , от което се получавали и желаните ефекти - заря, разноцветни пушеци, хвърчащи елементи и т.н. В повечето случаи действал сам, но при по-големи събития имал и екип с помощници. В него били младежи, сред които и синът му.
"Основната цел в живота му бе да доставя радост на хората - разказва Тереза. - Най-важното нещо за него беше как ще реагира публиката на шоуто, което е подготвил. В момента, в който задействаше пиротехниката и светлините обсипваха небето, той не гледаше нагоре, а право в очите на хората. Правеше го, за да види щастието им. Наемаха го за различни мероприятия като празници, чествания на годишнини в градове и села, сватби."
Нямало заря, направена от него, която да не е споделил като публикация в социалните си мрежи.
"Радваше се като дете и се гордееше със себе си. Такъв човек не остава незабелязан. Винаги усмихнат, отзивчив, перфекционист. Отговорността му към работата и семейството беше колосална, като светиня за него", разказва още Тереза.
Според приятелите на мъжа пиротехниката била най-голямата му страст. Бил отдаден на това до краен предел. Случвало се през нощта да му се обадят колеги и да се отзове на събитие, за да им помогне.
"Тази страст всъщност се заражда от родното му Панагюрище, където се провежда и световно първенство по фойерверки - обяснява Тереза. - Преди много години Стоян започна като помощник в "Огнена хризантема" - първата частна фирма в България за проектиране, дизайн и реализация на програми с професионални фойерверки. Със собственика, който също е от Панагюрище, станаха приятели. Той се довери както на него, така и на доц. Шишков. Там направиха първите си стъпки, а фестивалът му повлия до такава степен, че разпали в него желание да продължи да се занимава с това."
Приятелите на Маслев описват отношенията му с доц. Петър Шишков като приятелски. Били не само съмишленици и партньори с обща страст по фойерверките: "Двамата са родени в Панагюрище и може би бунтовният дух, който имат панагюрци, гореше в тях - обяснява Николова. - Животът им беше свързан с тази пиротехника и това ги правеше живи. Обединяваше ги адреналинът. Предадоха страстта и на наследниците си."
В работата си Маслев бил прецизен, твърдят колегите му. Определят го като свръхконцентриран. Докато боравел с пиротехниката, забравял за света около него и се абстрахирал от всичко, за да не допусне грешка.
"Нямам странични мисли, за да не се разсейвам, защото знам колко отговорно е това, което върша, и изисква да бъда внимателен", обяснявал им той, след което допълвал, че едно от най-важните неща била безопасността на публиката.
Когато приятели го питали дали това не е прекалено опасно, заявявал: "Не, моите фойерверки са напълно обезопасени. Изглеждат големи, но няма как да се случи нещо лошо, защото съм помислил внимателно. Трябва нещо да се запали, да си много непредпазлив, за да се стигне до неочакван взрив. Затова съм прецизен и в пренасянето им.".
Близките на мъжа го определят като работохолик. Имал и друг бизнес - с броячни машини, които обслужват банки и големи хипермаркети. Отговарял за доставката, монтажите и поддръжката на съоръженията. Приятелите му го питали кога най-после ще замине на почивка, за да отдъхне от служебните задачи.
"Като се пенсионирам, тогава ще почивам, но това ще се случи на старини, сега имам прекалено много сили и работа, която ме чака", им отвръщал той.
Споделял още, че трудно съчетава всички дейности, но намира време да извърши и строителни подобрения в дома си в Панагюрище.
Въпреки своята отдаденост към двете професии прекарвал най-скъпите си моменти с любимите хора. Имал и хобита - рисувал изключително красиво. Обичал да се усамотява с четката и платното, защото това го успокоявало. Затова и приятелите му го определят като духовно извисен.
"Никога не е казвал лоша дума за някого - твърди Тереза Николова. - Споменаваше с усмивка дори човек, който е направил нередност, и не го укоряваше. Не се дразнеше. Сякаш нямаше време за негативни емоции."
Близките на Маслев твърдят, че той ще остане един от най-позитивните хора, които познават.
"С доц. Шишков направиха грандиозна заря, само че в астралното небе и със звездичките в душите им - заря, която ни разяжда, изгаря очите ни и сърцето от болка, докато се взираме да ги търсим - споделя Тереза. - Съкрушени сме от загубата. Стоян беше със смело сърце, всеотдаен, готов винаги да помогне, хармоничен и благороден. Мъжете като него са изключение. Благият му характер будеше възхищение.
Винаги държеше на думата си. Жалко, че точно страстта му по фойерверките го отне от нас. Може би душата му така е решила - взела е това, което й е нужно, и е приела за правилно да си тръгне в най-неподходящия момент. Това е нейната воля и ние, колкото и да страдаме и да не ни се иска, дори да се превиваме от мъка, трябва да уважим решението й да продължи своя път.
Нека да сведем глава и да им отдадем почит. Добрите хора не умират, не се превръщат в пепел или дим, а оставят диря и пример за подражание. Стоян ще остане завинаги в сърцата ни! Нека бъде тих и спокоен вечният му сън".