"Нямах никакви проблеми със сърцето, докато през април 2021 г. не получих сърцебиене, задух, умора, невъзможност да качвам стълби. За няколко месеца стигнах до положение да не мога да ходя, отслабнах с 13 килограма, задържах течности в тялото. Тогава стана ясно, че сърдечната недостатъчност е стигнала финалната 4-та фаза и единствената алтернатива е трансплантация."
Така започва историята си Мартин Кожуклиев - първият българин с две изкуствени сърца. Компютърният специалист от Варна живее втори живот, след като преди месец в болница "Света Екатерина" спешно му поставят не едно, а две изкуствени сърца вследствие на крайна форма на сърдечна недостатъчност.
Операцията е първа по рода си у нас и е ръководена от директора на "Света Екатерина" проф. Димитър Петков - българското светило в сърдечните трансплантации.
"Две години болестта беше под контрол. Имаше периоди на изостряне, но като цяло беше спокойно, можех и да спортувам. Това продължи до 2023-та, когато настъпи рязко влошаване на състоянието ми. Предложиха ми да се включа в листата на чакащи за трансплантация. След като бях хоспитализиран през октомври с.г., а през ноември и за втори път, защото можех да правя само по няколко крачки. Тогава разбрах колко тежка е ситуацията. Дотогава все се дърпах", разказва Мартин.
Ситуацията се влошава с всеки изминал ден и задържането на течности в организма, съчетано с липсата на движение и отслабваща функция на сърцето, докарват пациента до финалната фаза на сърдечна недостатъчност и нуждата от спешна трансплантация.
"Въпреки всичко продължавах да отричам. Тогава доведоха при мен Георги Пеев, който с трансплантирани сърце и бъбрек изкачи най-високия връх на планината Килиманджаро Ухуру - 5895 м. Той ми разказа за неговия случаи и ми поговори като мотиватор. Беше изключително позитивен. Тази среща ми повлия много добре и малко по-късно се реших да вляза в болница "Света Екатерина", разказва Кожуклиев.
И продължава: "Стана ясно, че сърцето ми най-вероятно няма да издържи чакането на донор и трябва да се постави изкуствено. И то не едно, а две - и на лявата, и на дясната камера. Така се превърнах в първия човек в България с две изкуствени сърца. В световен мащаб също е много рядко явлението".
В гърдите на Мартин са поставени две изкуствени сърца от нова генерация Heart mate III. С тези устройства пациентите имат по-дълъг период на преживяване, съпоставим почти с този на една сърдечна трансплантация. Така българските пациенти вече ще са равностойни с тези от останалите развити държави, в които от години се имплантират такива устройства.
"Двете сърца се управляват през кабел, който излиза от корема и е свързан към компютър и захранване. Трябва да се носи чанта и за едното, и за другото устройство", посочва Мартин, който работи в кардиологична болница и среща подкрепата на своите колеги и близки.
"Сега се възстановявам. Все още не съм на 100%, но полагам усилия за рехабилитация. Усилията са насочени да намерим болница в Европа, която да се съгласи да ме трансплантира, защото тук от над 800 души в листата на чакащи за трансплантация повече от 30 са за сърце. Заради липсата на достатъчно донори в България у нас се правят между 1 и 2 годишно. Много от чакащите може и да не дочакат. Заради това хора като мен са принудени да търсят алтернатива навън", споделя Кожуклиев, който преди 4 години се мести в столицата, а малко след това състоянието му започва да се влошава.
Проблем пред Мартин е, че повечето европейски държави имат ограничения за чужденци и пазят по-голямата част от органите за трансплантиране на свои граждани.
"Ако няма масова система за донорство, е много трудно. В Испания системата работи много добре, но има изискване пациентът да е живял три години в страната и тази възможност пред мен отпада. Във Франция се правят стотици трансплантации годишно. У нас проблемите са много: само в една болница се правят такива трансплантации - "Света Екатерина"; имаме културен проблем - много от хората не искат да бъдат донори; липсва система за бърза реакция и събиране на годни органи; налице е и законодателен казус - не е ясно защо трябва да се питат роднините на починал човек за съгласие, при положение че всеки е донор по презумпция освен ако изрично не е отказал това. Ето защо е необходима повсеместна промяна", посочва още пациентът.
Ако реши да рискува с оферти от лечебни заведения във Франция, където се насочва Мартин след консултации, то той трябва да се премести да живее там. Записвайки се в тамошната листа на чакащи трансплантация и минавайки необходимите изследвания, компютърният специалист трябва да реагира моментално при възникнала донорска ситуация.
През това време, което може да продължи месеци наред, трябва да дава пари за наем, сметки и издръжка, а някой друг около него да му помага, тъй като все още не е напълно възстановен. Всичко това заедно с високите суми в тези клиники за трансплантация автоматично водят Кожуклиев към опцията за дарителска кампания, тъй като със собствени средства всичко това няма как да бъде покрито.
"В болницата съм заобиколен от колеги и приятели, които ми помагат много. Почти 4 месеца бях само на легло. Мнозина не издържат психически, а рухват и физически. Изненадан съм от силите ми да се справя. Борбен дух, да не се отчайвам и с подкрепата на близките - това е решението. Човек трябва да вярва и да се бори", казва в заключение Мартин.
Директорът на "Света Екатерина" проф. Димитър Петков:Операцията е уникална за България- Проф. Петков, заедно с вашия екип оперирахте над 6 часа Мартин.- Операцията е уникална и се прави за първи път в България, за да се поставят не едно, а две устройства - на лявата и дясната камера на сърцето. Пациентът беше на едномесечно лечение в болницата, за да бъде подготвен за операцията. Този случай беше истинско предизвикателство за нас. След имплантацията на двете сърца от пациента излизат два кабела, които отиват към компютър и зареждащо устройство. След едномесечно лечение се радваме на изключително добър резултат и пациентът се изписва в добро общо състояние с възможност за ресоциализация.
- Кой е най-правилният път пред пациента оттук нататък?- Трансплантацията на подходящо сърце е единственият правилен път. За съжаление, бройката на донорите е малка, но напоследък има тенденция към повишаването им. Подходящите донорски сърца в България са малко. Изборът на Мартин е или да изчака за трансплантация у нас, или да опита и в чужбина.
- Ситуацията с донорството подобрява ли се, или продължава да буксува?- Определено има напредък, но сме още далеч от желаната бройка донорски ситуации. За радост, ние разполагаме с този модерен вид изкуствени сърца, с които помагаме на пациентите, имащи спешна нужда от трансплантации. По този начин могат да изчакат подходящото за тях донорско сърце.
Имаме пациенти, които живеят с тези устройства вече повече от 7 години, напълно ресоциализирани са в обществото и работят. Има описани случаи в литературата, при които такива устройства работят и по 15-16 години, което е съпоставимо с извършване на сърдечна трансплантация. Би било добре да се популяризира донорството и да се намират повече донори, за да имат възможност все повече хора да получават сърца, пише
"България Днес".