ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Той живее благодарение на две изкуствени сърца в гърдите | ||||||
| ||||||
Така започва историята си Мартин Кожуклиев - първият българин с две изкуствени сърца. Компютърният специалист от Варна живее втори живот, след като преди месец в болница "Света Екатерина" спешно му поставят не едно, а две изкуствени сърца вследствие на крайна форма на сърдечна недостатъчност. Операцията е първа по рода си у нас и е ръководена от директора на "Света Екатерина" проф. Димитър Петков - българското светило в сърдечните трансплантации. "Две години болестта беше под контрол. Имаше периоди на изостряне, но като цяло беше спокойно, можех и да спортувам. Това продължи до 2023-та, когато настъпи рязко влошаване на състоянието ми. Предложиха ми да се включа в листата на чакащи за трансплантация. След като бях хоспитализиран през октомври с.г., а през ноември и за втори път, защото можех да правя само по няколко крачки. Тогава разбрах колко тежка е ситуацията. Дотогава все се дърпах", разказва Мартин. Ситуацията се влошава с всеки изминал ден и задържането на течности в организма, съчетано с липсата на движение и отслабваща функция на сърцето, докарват пациента до финалната фаза на сърдечна недостатъчност и нуждата от спешна трансплантация. "Въпреки всичко продължавах да отричам. Тогава доведоха при мен Георги Пеев, който с трансплантирани сърце и бъбрек изкачи най-високия връх на планината Килиманджаро Ухуру - 5895 м. Той ми разказа за неговия случаи и ми поговори като мотиватор. Беше изключително позитивен. Тази среща ми повлия много добре и малко по-късно се реших да вляза в болница "Света Екатерина", разказва Кожуклиев. И продължава: "Стана ясно, че сърцето ми най-вероятно няма да издържи чакането на донор и трябва да се постави изкуствено. И то не едно, а две - и на лявата, и на дясната камера. Така се превърнах в първия човек в България с две изкуствени сърца. В световен мащаб също е много рядко явлението". В гърдите на Мартин са поставени две изкуствени сърца от нова генерация Heart mate III. С тези устройства пациентите имат по-дълъг период на преживяване, съпоставим почти с този на една сърдечна трансплантация. Така българските пациенти вече ще са равностойни с тези от останалите развити държави, в които от години се имплантират такива устройства. "Двете сърца се управляват през кабел, който излиза от корема и е свързан към компютър и захранване. Трябва да се носи чанта и за едното, и за другото устройство", посочва Мартин, който работи в кардиологична болница и среща подкрепата на своите колеги и близки. "Сега се възстановявам. Все още не съм на 100%, но полагам усилия за рехабилитация. Усилията са насочени да намерим болница в Европа, която да се съгласи да ме трансплантира, защото тук от над 800 души в листата на чакащи за трансплантация повече от 30 са за сърце. Заради липсата на достатъчно донори в България у нас се правят между 1 и 2 годишно. Много от чакащите може и да не дочакат. Заради това хора като мен са принудени да търсят алтернатива навън", споделя Кожуклиев, който преди 4 години се мести в столицата, а малко след това състоянието му започва да се влошава. Проблем пред Мартин е, че повечето европейски държави имат ограничения за чужденци и пазят по-голямата част от органите за трансплантиране на свои граждани. "Ако няма масова система за донорство, е много трудно. В Испания системата работи много добре, но има изискване пациентът да е живял три години в страната и тази възможност пред мен отпада. Във Франция се правят стотици трансплантации годишно. У нас проблемите са много: само в една болница се правят такива трансплантации - "Света Екатерина"; имаме културен проблем - много от хората не искат да бъдат донори; липсва система за бърза реакция и събиране на годни органи; налице е и законодателен казус - не е ясно защо трябва да се питат роднините на починал човек за съгласие, при положение че всеки е донор по презумпция освен ако изрично не е отказал това. Ето защо е необходима повсеместна промяна", посочва още пациентът. Ако реши да рискува с оферти от лечебни заведения във Франция, където се насочва Мартин след консултации, то той трябва да се премести да живее там. Записвайки се в тамошната листа на чакащи трансплантация и минавайки необходимите изследвания, компютърният специалист трябва да реагира моментално при възникнала донорска ситуация. През това време, което може да продължи месеци наред, трябва да дава пари за наем, сметки и издръжка, а някой друг около него да му помага, тъй като все още не е напълно възстановен. Всичко това заедно с високите суми в тези клиники за трансплантация автоматично водят Кожуклиев към опцията за дарителска кампания, тъй като със собствени средства всичко това няма как да бъде покрито. "В болницата съм заобиколен от колеги и приятели, които ми помагат много. Почти 4 месеца бях само на легло. Мнозина не издържат психически, а рухват и физически. Изненадан съм от силите ми да се справя. Борбен дух, да не се отчайвам и с подкрепата на близките - това е решението. Човек трябва да вярва и да се бори", казва в заключение Мартин. Директорът на "Света Екатерина" проф. Димитър Петков: Операцията е уникална за България - Проф. Петков, заедно с вашия екип оперирахте над 6 часа Мартин. - Операцията е уникална и се прави за първи път в България, за да се поставят не едно, а две устройства - на лявата и дясната камера на сърцето. Пациентът беше на едномесечно лечение в болницата, за да бъде подготвен за операцията. Този случай беше истинско предизвикателство за нас. След имплантацията на двете сърца от пациента излизат два кабела, които отиват към компютър и зареждащо устройство. След едномесечно лечение се радваме на изключително добър резултат и пациентът се изписва в добро общо състояние с възможност за ресоциализация. - Кой е най-правилният път пред пациента оттук нататък? - Трансплантацията на подходящо сърце е единственият правилен път. За съжаление, бройката на донорите е малка, но напоследък има тенденция към повишаването им. Подходящите донорски сърца в България са малко. Изборът на Мартин е или да изчака за трансплантация у нас, или да опита и в чужбина. - Ситуацията с донорството подобрява ли се, или продължава да буксува? - Определено има напредък, но сме още далеч от желаната бройка донорски ситуации. За радост, ние разполагаме с този модерен вид изкуствени сърца, с които помагаме на пациентите, имащи спешна нужда от трансплантации. По този начин могат да изчакат подходящото за тях донорско сърце. Имаме пациенти, които живеят с тези устройства вече повече от 7 години, напълно ресоциализирани са в обществото и работят. Има описани случаи в литературата, при които такива устройства работят и по 15-16 години, което е съпоставимо с извършване на сърдечна трансплантация. Би било добре да се популяризира донорството и да се намират повече донори, за да имат възможност все повече хора да получават сърца, пише "България Днес". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Забраните на Архангелова задушница
10:26 / 01.11.2024
Александър Сано: За първи път виждам подобно нещо
19:09 / 01.11.2024
Земетресение в България
16:37 / 01.11.2024
Дано няма изненадани шофьори днес в Пловдив
05:00 / 02.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета