©

Той допълни, че желанието на управляващите е да има по-големи растеж, БВП, приходи и производителност, за да си позволят по-рязко повишаване на доходите. По думите му въпреки утежнената икономическа ситуация през последните три години данните показват повишаване на средната работна заплата. "През 2009 г. тя беше 609 лева, през 2010-а говорим за 640 лева, а за миналата година средното трудово възнаграждение е било 707 лева, горе-долу се догонва инфлацията, което никак не е малко", коментира Младенов.

Той изрази надежда повишение на производителността на труда да позволи по-рязко увеличение и на минималното възнаграждение. Той уточни, че в програмата на правителството до 2015 година е заложена най-ниската възможност за увеличение. Предвижда се всяка година минималната заплата да скача с по 20 лева и на края на плана да достигне 350 лева.

Криминализиране на неплащането на заплати?

Социалният министър увери, че е запознат с проблемите на хората по отношение на некоректните работодатели, има и списък с проблемните предприятия в страната. Въпреки това няма как да се криминализира неизплащането на заплатите, в Европа не съществува такава практика, обясни Тотю Младенов.

"Все пак Наказателния кодекс има ясен текст - когато дадена фирма е в несъстоятелност и в рамките на 30 дни не е уведомила съда, подлежи на съдебна отговорност. Оттам нататък си има институции - прокуратура и съд, налагат се санкции, а всички са длъжни да изпълняват решенията на съда", каза още министърът.

По думите ми Инспекцията по труда и НАП засега работят в доста добро сътрудничество срещу некоректните работодатели. "В 2100 предприятия за миналата година инспекцията е помогнала да се изплатят заплатите - това са над 160 милиона лева. И НАП се намесва, за да се контролират над 500 проблемни предприятия към момента. В много от тях се укриват данъци и се водят служителите на 4-часов работен ден, а е ясно, че работят повече. За 2011-а около 25 000 договора са се променили на 8 часа, има и пълни данъчни проверки... работи се", обобщи Младенов и уточни, че за първото тримесечие на годината НОИ е регистрирал повече приходи и по-малко разходи от очакваното.

Безработицата? Има и по-зле от нас

Данните за безработица над 12% не са верни, официално тя е 11,5%, като очакваме леко да намалее в следващите месеци заради сезонното раздвижване и традиционно повишената лятна заетост, заяви ресорният министър, който се завърна от среща на колегите си от ЕС в Дания. Там се уверил, че ситуацията с пазара на труда в цяла Европа е много зле. "За щастие не сме в първите 8 места по най-голяма младежка безработица, което е много добър-показател", констатира Младенов и отбеляза, че над 2000 млади хора са намерили стажове при работодател по програмата "Конкурентоспособност".

Според политика в България вече има 4-5 агенции за временна работа, които се очаква да се окажат особено полезни за трайно безработните граждани. "Има и минимална часова ставка за страната, както и по браншове. Но категорично не съм съгласен да падне минималната работна заплата, каквито предложения се чуха от разни организации. Още повече, че ЕС настоява да има такъв минимален праг на заплатата, дори и в страните, които нямат такъв. Стойността в отделните държави обаче няма как да бъде унифицирана, тъй като не сме социални, а пазарни икономики. Затова всичко зависи единствено от производителността на труда", поясни още Младенов.

Майчинството - по-дълго от това в други държави от ЕС

Тенденцията в Европа е платеното майчинство да се намалява и жените по-бързо да преминават към активно търсене на работа и влизане на пазара на труда, отбеляза Тотю Младенов. По думите му българските майки нямат особено основание да са недоволни, тъй като Брюксел настоява за платено майчинство до 20 седмици, а у нас то е над 410 дни. "Т.е. тази придобивка ние я имаме и сме горди от това, и ще продължи да я има. Но усилията ни са насочени към по-бързото връщане на тези майки на пазара на труда".

За тази цел с финансовата помощта на Световната банка в 60 общини се изграждат допълнително детски заведения, за да имат родителите къде да оставят децата си и да се вънат към работния процес, допълни министърът.

Той засегна и темата с парите от Сребърния фонд, които финансовият му колега Симеон Дянков предложи да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа. По думите на Младенов по време на заседание на Съвета за тристранно сътрудничество са били направени разумни корекции на размера на инвестициите. "Нивото беше смъкнато от 70% на 30% за влагане в книжа, трябва да се инвестират разумно с пълна гаранция за сигурността им. Така че, корекции - да, отстъпление - не", подчерта социалният министър.

Източник: bTV