Това се случва на много българи и румънци, които търсят работа в Германия

Разпространението на коронавирус в няколко германски кланици разпали дебата за лошите условия, в които много българи и румънци работят във Федералната република - не само в месопреработвателната промишленост. Макар да не се радват на същото медийно внимание, както например бежанците, гражданите на двете източноевропейски страни пристигат в Германия със същите намерения: да осигурят на семействата си по-добър живот. Но дали наистина децата им се чувстват по-добре в Германия? – На този въпрос се спира в обширна публикация "Нойе Цюрхер Цайтунг". 

Когато не говориш езика

Швейцарското издание разказва за 4-годишната Мелиса, която миналата есен е пристигнала от Румъния в Мюнхен. Там тя обитава заедно със своя по-голям брат Мариус и двамата им родители жилище с площ от 30 квадратни метра. Оттогава Мелиса чака за място в детска градина. До преди пандемията момичето поне можело да излиза до детската площадка, където обаче трудно се е разбирало с другите деца, тъй като не говори немски.

Намирането на място в детска градина е предизвикателство за много семейства в баварската столица. Братът на Мелиса е ученик и малко след пристигането си в Германия е записан в специален клас за деца, които не владеят немски език.

Майката на Мелиса и Мариус също не знае езика. Със съпруга ѝ са в Германия от две години, но време за езика не им е останало. В интернет те прочели обява за работа в кланица, където два месеца ги лъгали, че ще им платят. После се заели с бояджийство, но скоро новият им работодател фалирал. Жената си намерила работа като камериерка, а съпругът ѝ - в строителна фирма. С помощ от работодателя те успели да наемат двустайно жилище и да изтеглят при себе си децата, които били останали при баба си и дядо си в Румъния.

В името на бъдещето на децата

Друг пример: 13-годишният Даниел пристигнал преди 4 години в Мюнхен с майка си. “Синът ми е даровит, това стана ясно още в Румъния, но там нямаше подходящо училище за него", разказва жената. “Той направи три теста в мюнхенска гимназия, след което му предложиха едно от малкото места в класовете за надарени деца".

Двамата първоначално живяли в кризисен център за настаняване на майки с деца, а след това минали през същинска одисея по намиране на жилище и работа. Но за учителката по професия, принудена да работи в хотели, домове за възрастни и в пекарни, за да свърже двата края, цената си заслужавала напълно: “Моят син има училище, което е подходящо за него", казва тя.

Семейството не планира да се връща в Румъния, макар там да са всичките им роднини. Даниел иска да учи информатика или физика в Мюнхен.

Експлоатация и лоши условия на труд

Експлоатирането на работници от Източна Европа е обект на унищожителни критики през последните месеци. След като в редица кланици в Германия избухнаха огнища на коронавирус, вкл. в най-голямото месопреработвателно предприятие в страната - фирма “Тьонис" в Гютерсло, германските власти бяха обвинени, че позволяват на големите месопроизводители да експлоатират служителите от Източна Европа. Това доведе до сериозен дебат и законови промени, които забраняват на големите кланици да наемат работна ръка чрез посредници и така да заобикалят редица трудовоправни положения, предава  "Дойче Веле".

Тази седмица германският министър на труда Хубертус Хайл трябваше да пътува до Румъния, за да обсъди със своите румънски колеги предложените законови промени, както и защитата на румънските сезонни работници в германското селско стопанство. Заради разпространението на Ковид-19 и ръста на новозаразените в Румъния обаче, Хайл отмени своето пътуване. С румънската министърка на труда Виолета Александру ще обсъдят темата във видеоконференция.