В момента у нас има 22 действащи разрешения за търсене на злато, като общият брой на исканията за проучване на метали е 26. Само за последните десет години в България са сключени 92 договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, има издадени още три разрешения, но за тях предстои да бъдат сключени договори, съобщи Ивайло Илиев, държавен експерт от дирекция "Природни ресурси и концесии" в икономическото министерство. От тези договори в 48 основната цел е била търсене и проучване за злато, а в 30 от случаите се е издирвало злато и полиметални изкопаеми. На практика това означава, че 84% от дадените разрешения са свързани с жълтия благороден метал. Държавата позволява една площ да бъде проучвана многократно.
Вече се е случвало у нас първият инвеститор да се отказва, а теренът след това да се проучва от друга компания. Цялата информация за богатствата в недрата на българските земи се пази в националния геофонд. За проучванията във всички райони на страната има информация, която се получава срещу заплащане, уточни Ирина Василева, държавен инспектор в МИЕТ. От там може да се научи и за започнати разкопки, които не са завършили с откриване на находище. Всяка информация от проучвания става държавна собственост и така се натрупват данните. По неофициални данни в златните находища у нас има около 577 млн. тона руда, от която може да се получат около 500 тона злато.
Интересът към този метал е много висок, в момента текат три конкурса и един търг за предоставяне на нови разрешения. Злато се търси предимно в Родопите, Западен Балкан, Средногорието, Кюстендилско и в Трънския край, каза Илиев.
Действащите в България концесии за добив на златни руди са четири - за находищата Челопеч, Чала, Асарел - участък запад и за "Хан Крум". Последните две находища се разработват по договори, подписани през тази година и все още не заплащат концесионни такси, уточни Елина Спасова, икономист в дирекция "Природни ресурси и концесии". В договорите им са уточнени периоди, в които концесионерите имат срок за изграждане на съоръжения и подготовка. Около две години са необходими на компаниите, за да започнат дейност.
Има и две находища за медни руди, но концесионерите заплащат и за злато, което получават като съпътстващ продукт. Това са Елаците и още едно находище на Асарел. Концесионните такси се формират не само от размера на добитото злато, но и като резултат от всички руди, които се извличат. Според Закона за подземните богатства разрешение за търсене и проучване се дава не за конкретна суровина, а по групи полезни изкопаеми. Златото попада в първата група - метални полезни изкопаеми. Една фирма ще получи разрешение за метални полезни изкопаеми, но ще търси също така мед, олово и цинк. Затова макар някой инвеститор да е тръгнал с намерението да търси злато, накрая регистрира търговско откритие на мед.
Металните полезни изкопаеми формират най-големия дял от концесионните плащания, които постъпват в държавната хазна. До края на септември през тази година са платени такси в размер на 32 млн. лева от метални руди. Тази сума е с 6,2 млн. повече, отколкото за цялата минала година и с 12,5 млн. лева над постъпленията за 2010 г. Общо приходите от цялата концесионна дейност растат, като за 2011 г. са били 47,178 млн. лева, а до средата на тази година са достигнали 80 млн. лева. Плащанията се правят два пъти годишно.
У нас търсенето и проучването на земни богатства е на разрешителен режим. Всеки, който иска, подава заявление, очертава територията, която ще проучва, за металните изкопаеми това не може да бъде повече от 200 кв. километра. Площите се съгласуват между няколко министерства - на околната среда, на културата, на отбраната и, разбира се, икономическото ведомството. Разрешението се издава от министъра на икономиката, но се одобрява от правителството.
Източник: в. "Монитор"