ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Три са областите, в които се раждат най-много българчета, столицата не е от тях
Автор: Екип Plovdiv24.bg 15:59 / 16.10.2023Коментари (1)7203
От десетилетие демографските новини за България са почти изключително негативни – населението се стопява бързо, естественият прираст се влошава, а ковид-19 доведе до рязко повишаване на смъртността. Някои индикатори обаче дават повод за преосмисляне на поне част от общата демографска динамика, и дори за лек оптимизъм, пише в седмичния си бюлетин Институтът за пазарна икономика. Днес се спираме върху плодовитостта, която отбелязва значително подобрение през 2022 г. и дори се приближава до коефициента си на заместване.

Определението на тоталния коефициент на плодовитост e "средният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години) съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година“. Най-често се приема, че заместване има когато коефициентът достигне поне 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има средно 2,1 деца. В средносрочен план това означава задържане на населението и демографска стабилност, а всяка по-висока стойност води до постепенно повишаване.

Плодовитостта в България се регистрира повече от век, като постига своя исторически пик в периода по време и след Първата световна война – около 5,5 деца на една жена. Следващите видими пикове са веднага след Втората световна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за последен път страната е над "заместването“ от 2,1 деца. Обратно, абсолютното дъно е достигнато в годините на най-дълбока икономическа криза в края на 90-те години – едва 1,1 деца. Оттогава насам се наблюдава лек ръст до 1,6 деца в началото на глобалната финансова криза, и до 1,78 деца през 2022 г., което е и най-високата стойност от началото на демократичната история на страната насам.

Съдейки по динамиката, повече от очевидно е кои са факторите, които предопределят динамиката на плодовитостта. В началото на ХХ век икономическата трансформация от аграрна към индустриална икономика води до бърз спад, последват от задържане през периода на Народна република България. По-краткосрочните движения обаче са свързани с много резките промени на средата – периодът след двете световни войни носи оптимизъм, обратно – стопанските шокове и висока несигурност след разпада на социалистическия строй и в хода на двете икономически кризи водят със себе си значителни влошавания. По същия начин, впрочем, може да бъде интерпретирано и задържането на плодовитостта в хода на пандемията от ковид-19.  Съответно периодът от началото на миналото десетилетие се характеризира с постепенно подобрение, а първата година след пандемията –  с подобрение със средно 0,2 деца, сред по-резките в представения исторически преглед.

Погледът към коефициента на плодовитост на отделните области разкрива значителни различия между отделните части на страната, като три области – Сливен (2,57), Ямбол (2,35) и Ловеч (2,11) – са над стойността на заместване. Най-ниските стойности на индикатора пък са в Смолян (1,33) и столицата (1,51). Подобрението спрямо десетилетие по-рано обаче е повсеместно – няма нито една област, в която се наблюдава спад, а при повечето ръстът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в рамките на десетилетието. Все пак  има видим контраст между областите в Северна и Южна България, като в повечето северни области подобрението е значително по-бавно.

На този етап – единично бързо повишение в рамките на една година – няма как да твърдим, че има трайно подобрение в плодовитостта и пряко обвързаната с нея раждаемост в страната. Въпреки това обаче историческата динамика ясно насочва към факторите, които влияят благотворно – повишаването на предвидимостта, премахването на екзистенциалните заплахи и общото подобряване на макроикономическата и социалната среда. С други думи, залагането на демографски цели следва да си полага цели и в тези посоки, които са далеч по-ефективни от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни кредити.







Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Първите ми предположения, четейки само заглавието бяха - Сливен и Ямбол, сещаме се защо. Това си е демографска криза от години, защото българчетата ромчета няма да са като останалите - повечето от тях няма да имат ценностна система, елементарно възпитание, ще следват лош модел на подражание, лошо образовани и т.н. Коментарът ми не е расистки, а просто фактология...
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Юли 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Ботев в Лига Европа, сезон 2024/2025
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
Пловдив - с най-мръсен въздух в ЕС
Рокади в ДПС
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: