Учителят Красимир Бачков с емоционален коментар: Получих незаслужени хули и хиляди приветствия

Учителят по рисуване от Варна Красимир Бачков, автор на разказа "Талисман", по който разсъждаваха на матурите седмокласниците, сподели във фейсбук вълнуващ коментар. Plovdiv24.bg го публикува без редакторска намеса:

"НЕ БЯХ ГОТОВ!

Има една поговорка, в която се казва да внимаваш какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи! Е, аз съм живият пример за това. Не бях готов нито за петте минути слава, нито за огромната вълна от завист и злоба, която се изля върху мен. Признавам, че донякъде и сам съм си виновен, защото провокирах доста общности в страната.

Когато получих възможност да пиша за банката с непознати текстове за матурите в седми клас, се почувствах поласкан. Години преди това имах разкази в сборници за трансформиращ преразказ и подготовка за матурите. Никой не беше ми искал разрешение да ги публикува, но нямах нищо против, защото от една страна това бе за доброто на децата, а от друга бе реклама за мен. Така, сега написах три - четири разказа, като спазих определените от МОН изисквания. Съобразявайки изоставането на учениците заради дистанционното обучение през последните две години, се опитах да напиша къс, емоционален разказ, който да е лесен за помнене и преразказване. Смятам, че успях.

Свикнал с реалността, че в нашата държава през последните години се дава възможност и приоритет на автори, подкрепяни и финансирани от организации в чужбина, както и от различни наши фондации, не очаквах моят разказ да се падне на матурата. И когато това се случи, изпаднал в еуфория написах на стената си във Фейсбук "Има Бог!“, което всъщност означаваше, че има справедливост!

В момента, в който разбрах, че разказът ми е на матурата си дадох сметка, какво ме очакваше. Журналистите щяха да надзърнат на страницата ми във Фейсбук и щяха да търсят компромати. Съвременната журналистика е известна с това, че акцентира най-вече на жълтото и не пропуска нито една възможност, както да направи звезда някого за един ден, така и да го смачка за часове. Ако бях прагматичен, в деня преди изпита щях да блокирам възможността чужди хора да разглеждат какво съм писал във Фейса, но…!

Казват, че лошата реклама също е реклама, но когато човек го почувства на свой гръб, е различно! Такава приливна вълна от завист и злоба се отприщи още първите часове, когато разказът ми бе обявен на изпита, че онемях! По принцип съм свикнал с негативите, които ни заобикалят всеки ден, но сега буквално останах без дъх. Разни комплексирани писатели и журналисти, учители, родители и кой ли не, се надпреварваха да хулят разказа и мен, точно както крайните нацисти или сталинисти биха го правили преди години!

Това, че имах десет издадени книги, че имах десетки национални и чуждестранни награди за проза нямаше никакво значение! За отрицателно време стигнах до извода, че хората като общество и индивиди не само, че не се бяха развили положително, но и бяха деградирали ужасно!

Какво всъщност се бе случило? Аз, един провинциален учител и писател бях получил възможността да се прочуя, без някой да стои зад гърба ми, без да съм богат или скандално известен преди това! Бях си позволил да пиша във Фейса това което мисля и изобщо да мисля, без да се съобразявам със статуквото в страната, с европейските и евроатлантически "ценности“, които ни набиваха непрекъснато в главите! При условие, че българският учител се бе превърнал в мишена на родители, ученици, директори и разни обществени организации, "загрижени“ за децата, че трябваше да слуша и изпълнява заповеди и претенции, понякога откровено безумни, аз имах наглостта да имам свое мнение за държавата и света, че дори да го защитавам логично в социалните мрежи?! Къде се намирах и какво си мислех?! Такъв лукс нямаха дори депутатите! Значи трябваше веднага да се реагира и да бъда приземен, заклеймен и смачкан! Трябваше да си платя за лукса на извоюваната тихомълком лична свобода! Е, доколкото им се удаде, го сториха…!

Това, което не успяха, е да сломят духа ми, както и да принизят таланта ми! Те са ми дадени от Бог и никой не може да ми ги отнеме! И понеже разни журналисти и писатели се напъваха да ме калят и изкарват бездарен, аз им предлагам следното! В една телевизия да се създаде формат за култура, който да се излъчва късно вечерта. Заглавието му да е "Къде е истината?“. В голямо студио да има поне стотина зрители, които да бъдат и жури. Аз чета мой разказ, а после всеки от тези, които са ме плюли да прочете най-добрия свой разказ! Да гласува публиката кой е по-добър и ако искат дори да пуснат гласуване с СМС за зрителите.

Може да има двадесет, петдесет опонента срещу мен! Това не ме притеснява и срещу всеки ще прочета нов мой разказ! Така, от една страна хората ще чуят малко съвременна проза, а от друга ще се запознаят с различни български автори. Ще има състезание, ще има тръпка и може да послужи не само за преплитане шпагите между писатели, но и между музиканти, инженери, архитекти и пр.

При всички случаи това предаване ще бъде по-интересно и полезно от "Биг брадър“, "Фермата“, "Ергенът“ и пр. буламачи, с които драгите зрители се опростачват! Честно казано се съмнявам, че предложението ми ще се приеме, защото изведнъж ще лъснат много бездарници с богата творческа биография, а това ще бъде скандал, по-голям и от тези, дето ни представят всеки ден политиците.

В заключение искам да изкажа искрената си благодарност към служителите на МОН и лично към министър Денков, които обективно и безпристрастно ме защитиха като автор на "Талисманът“ и се оказаха много над нивото на журналистите и писателите в страната!

За трите дни след матурата, освен незаслужени хули получих и хиляди приветствия от нормални хора в България и чужбина. Сега много по-голям кръг читатели ще може, без евтини манипулации да прецени, каква е истината! Аз обичам децата, професията си и да пиша! Няма да изневеря на себе си и ще продължавам да търся и защитавам истината! А що се отнася до тази днешната, е много тъжно…!", написа Красимир Бачков.