Какво направи Общата селскостопанска политика на Европа за нас? Как дигитализацията може да помогне на фермерите да обновят и модернизират своите стопанства? Как това ще бъде възможно чрез инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП). Темата дискутирахме в уебинар, част от кампанията "ОСП работи за нас: Остани на линия!".
И на вас ли ви "отрязаха главите" по 4.1.2?В рамките на събитието успяхме да поговорим за това, как дигиталните решения могат да улеснят фермерите, както и по какъв начин ОСП може да помогне цялата дигитализация в земеделието да стане факт. Гост на уебинара беше
Свилен Костов - специалист по дигитални технологии в земеделието, с опит в администрацията, понастоящем част от екипа на една от водещите компании за прецизно земеделие в България - НИК.
"Процесът на дигитализация и въвеждане на технологични решения в земеделието не е нов. Започва преди повече от 30 години в САЩ с първото картиране. Вече е факт и в България, неизменно и в земеделието. Всичко това се вижда и в текущия прием по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства". Това е първият прием по инвестиционна мярка в България, където има отделни точки за дигитални технологии и прецизно земеделие. Все неща, които до момента не виждахме в програмите", коментира Свилен Костов.Могат ли обаче проблемите в сектора да попречат дигитализация да влезе в селското стопанство или пък да забавят нейното внедряване?
"Много е важно, когато си говорим за дигитализация, да разберем, че това не е самоцел. Идеята никога не е била да сложим дигитално решение, например в комбайн, просто ей така. Дигиталните технологии са инструмент за постигане на по-ефективно производство, с по-малък отпечатък върху околната среда, намаляване на препаратите за растителна защита и количеството торове, оптимизация на разходите за обработка. Всички тези инструменти спомагат за по-ефективно и по-икономически обосновано производство и отговарят на другите проблеми, които не се споменават. Важното е, че говорим за инструменти, и няма как, ако не се използват правилно, да доведат до някакво предимство", категоричен е той.По думите му Италия е по-назад в дигитализацията от България, което е един добър и показателен пример за това, как този процес на цифровизиране се случва вече успешно и у нас. Може да има обаче и спънки.
"В България няма свързващо звено, което да позволи електронен обмен на информация между земеделци и администрация. В предишния План за възстановяване на България бяха предвидени около 10 системи за електронизация на услуги и създаване на интерфейси, чрез които информацията "от" и "към" администрацията и съответно "от" и "към" фермерите да бъде обменяна. Това е много важно, имайки предвид, че когато говорим за дигитално стопанство, основата са цифровите граници на полетата. Факт е, че за администрацията, говорейки за субсидии, първото нещо са цифровите граници на полето - очертаването. Тези две неща са свързани. Няма как фермерът да работи в едни граници, а администрацията да има други. И трябва да има начин тази информация да се прехвърля от едната страна на другата", заключи Костов. Следете темата и на
cap4us.agri.bg.