Родители, чиито деца били вербувани от разпространители на дрога, разказаха пред "Монитор", че дилърите предпочитали момичета, които имат по-висок успех, тъй като никой учител нямало да се усъмни в тях и така щели да могат да си продават директно в сградата и двора на школото.

Девойките били и по-умни и комбинативни от връстниците си от срещуположния пол. Освен това по-малко се набивали на очи.

Проверка показа и как стават вербуването, последващото зареждане, разпространението и отчитането. Дилърите използват младежи от училище, които работят за тях.

Разпространителите започват да уговарят връстничките си, че могат да изкарват добри пари, да си купуват хубави неща и да са независими от родителите си. След като момичето се съгласи, следва и среща с по-висшестоящите в йерархията. 

Тя обикновено става в някое близко кафене, където бъдещият шеф започва да демонстрира колко е висок стандартът му на живот, брои пари и обяснява, че също е започнал като дилър на дребно. След представлението следва и офертата, а тя е между 20 и 50 лева на ден, в зависимост от това колко дрога е била продадена.

С времето парите ставали повече, стига момичето да си изгради мрежа от редовни клиенти и да продава големи количества наркотици както в училище, така и в квартала и нощните заведения. Когато сделката за бъдещите взаимоотношения бъде сключена, следва и зареждането с дрога. 

Едно от местата, където това става, е близка градинка до НДК. Сборни пунктове имало и в градинката пред Народния театър, както и зад царския дворец близо до площад "Батенберг".

Там всички млади дилъри, които са предимно от училища в центъра на София, получават стоката си рано сутринта. Стартовият пакет включва няколко топчета с трева, десетина пликчета амфетамин и едно-две хапчета екстази. Момичетата били инструктирани да не носят всичко в себе си, а да го крият някъде близо до училището. Отчитането на продажбите пък ставало веднага след края на деня. 

При цена между 10 и 20 лева за цигара с марихуана момичетата спокойно докарвали по над 250 лева на ден за новите си началници. С парите от амфетамините, които били 20 лева за грам, пък печалбите стигали до над 400 лева. От тях делът на новия дилър бил не повече от 50 лева. 

При добри резултати на девойките им се разрешавало да продават и кокаин. Белият прах обаче им се доставял по тъмно, и то в много малки количества - до 2-3 грама, които били силно разредени.

Вербувана за разпространител девойка: Ако откажеш, ти съсипват живота

"Ако откажеш да продаваш за тях, ти съсипват живота." Това разказала на родителите си ученичка от престижна езикова гимназия в Пловдив, която била вербувана от дилърите да работи за тях. 

Детето обаче успяло да сподели на родителите си, които веднага предприели действия по преместването на момичето. Хората, пожелали анонимност, успели да откъснат детето си от лапите на пласьорите.

"Ако някое дете откаже да разпространява амфетамини или трева, започва тормозът", разкри бащата. 

Неговото дете отказало категорично да се замесва в подобни незаконни схеми. Така ученичката била обявена за задръстенячка, зубрачка и започнали проблемите с обиди и подигравки. Повечето й приятелчета се отдръпнали от нея и така момичето било напълно изолирано. 

Когато на няколко пъти отказала да ходи на училище, родителите успели да я накарат да им разкаже всичко. След като си признала какво се е случило, те се задействали да я преместят.

Родители плащат, за да оставят децата им

Родители плащали на дилъри, за да оставят децата им и да не продават в района на училищата. Това стана ясно по време на съдебно заседание за разбита наркомрежа във Варна. В показанията на няколко свиделите се твърдяло, че бандитите получавали ежемесечни плащания, за да не работят на определени места.

В морската столица също срещали голям проблем с разпространението на дрога от ученици. Специалисти разказаха за случай с 12-годишно момче, което е продавало марихуана и амфетамини в училищния двор. Според главния експерт в дирекция "Превенции" в община Варна д-р Борислав Станчев тук вече става въпрос не само за престъпление, но и за жертва на престъплението, в каквото е превърнато детето пласьор.

В повечето случаи директорите на училища знаят за това, но предпочитат да не шумят около случаите, за да запазят реномето на учебното заведение и да не си създават допълнителни главоболия.