В 40-градусовите жеги тези къщи поддържат температура от 26–27 градуса без охладителна система

Затрудненията от недостига на кадри в строителния сектор могат да се преодолеят със стратегия за реализацията на повече проекти от по-малко хора, но по-умно и с прилагане на дигитални технологии в проектирането и  управлението на сградите – това стана ясно на провелия се международен семинар - "Умения и знания за интелигентни и високоефективни сгради“.

"С правилните подходи и технологии е възможно не само да се намали енергийното потребление, но и да се подобрят условията на живот в сградите. Това е от особено значение в контекста на климатичните промени, които изискват нови решения за осигуряване на устойчиви и комфортни условия за всички нас, включително за нашите деца в детските градини, училищата и болниците“, коментира на тематичен семинар Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.

Една от целите на семинара бе да подкрепи трансформацията в образователната система в България, както в професионалното образование в гимназиален етап, така и в продължаващото обучение за възрастни.

"Изпитваме изключителни затруднения по отношение на кадрите, като най-малко 50 000 души трябва да навлязат в строителния сектор. И именно предвид този факт, стратегията на всички в бранша трябва да бъде да се научим да реализираме повече, но по-умно и с по-голямо участие на високите технологии“, сподели Драгомир Цанев.

На конференцията бяха споделени редица добри примери, като особено впечатляващ бе този на една от новите пасивни сгради в Атина, проектирана от Hellenic Passive House Institute.

"Тази къща поддържа постоянна температура от 26–27 градуса при над 40-градусовите жеги в града това лято, без да ползва охладителна система (въпреки че има такава). Интересен е фактът, че всички съседи на собственичката отиват да търсят защита от жегите вътре в тази пасивна сграда, защото всъщност това е един от другите ефекти на енергийната ефективност – освен че намалява сметките ни за отопление, ни предпазва и от прегряване през лятото. А виждаме, че точно това все повече ни трябва“, сподели Драгомир Цанев.

Бяха представени и резултатите от мониторинга на първата пасивна сграда в Атина за период от седем години, които доказват, че спестяванията действително отговарят на прогнозираното на етапа на проектиране за разлика от ситуацията при обновяване по най-разпространените в момента национални и дори международни стандарти.

Предимствата на пасивните сгради са многократно по-ниски сметки за енергия в сравнение с традиционните сгради и икономическа рентабилност, доказани материали, качество на строителството, развитие на местната икономика и намаляване на зависимостта от енергийните доставки.

Пасивната къща се нарича така, защото не изисква почти никаква външна енергия за отопление. Къщата на практика се отоплява сама, т.е. пасивно, и запазва тази топлина. При нея се оползотворява топлината, която така или иначе се генерира в къщата - например при готвене или къпане. Топлина произвеждат и електрическите уреди, а и обитателите на къщата с телата си, пише "Deutsche Welle".

За да се предотврати загубата на топлина в пасивната къща, тя е оборудвана с дебела топлоизолация, която предпазва външните стени от студа, но и от горещината през лятото. Прозорците са с троен стъклопакет и поради това са особено изолиращи.

Пасивната къща консумира около 90 процента по-малко енергия за отопление от една средностатистическа стара сграда и 75 на сто по-малко от новите.

По правило пасивната къща се нуждае от не повече от 1,5 литра нафта или 1,5 кубични метра природен газ на квадратен метър жилищна площ годишно за отопление. Това съответства на 15 киловатчаса (кВтч). Конвенционалните сгради изискват десет пъти повече енергия за отопление - средно около 150 кВтч на квадратен метър.

С други думи, за да се отоплява стая с площ от 30 кв.м в пасивна къща, дори при много ниски температури, има нужда само от 10 свещи или в помещението да пребивават едновременно четирима души.

В новопостроените пасивни къщи големите прозорци обикновено са с южно изложение - това позволява навлизането на по-голямо количество слънчева топлина, отколкото прозорците отделят. Дори през зимата температурата от вътрешната страна на стъклата обикновено не пада под 17 градуса. През лятото пък монтираната отвън щора не позволява на слънчевите лъчи да нагряват прекалено много сградата.