Земеделският сектор в България има сериозни очаквания за яснота и конкретни виждания по отношение на прилагането на бъдещите параметри на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Това заяви министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков по време на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словашка република) и България, Хърватия, Румъния и Словения, която се провежда в град Будапеща, Унгария.
Кризата с торовете
„Основно притеснение на България е, че времевият график за приемане на делегираните актове и актове за изпълнение към базовите регламенти, както и необходимостта от прилагане на разпоредбите им в стратегическите планове, трудно ще позволи спазването на срока за предаване им, който е 1 януари 2022 г.“, поясни министър Бозуков.
Той подчерта, че за намаляване на времевия натиск следва да бъде проявен гъвкав подход и съдействие от страна на службите на ЕК. Министър Бозуков напомни, че изготвянето на Стратегическия план, който ще формира политиката през следващите години, е сложен процес, изискващ активното включване на заинтересованите страни. „Това от своя страна предполага достатъчно време и получаване на ясни указания, които да бъдат достъпни своевременно и прилагани от всички държави членки“, каза още той.
По думите му, всяка държава членка има интерес да бърза в подготовката и изпращането на своя Стратегически план, за да не остави земеделските си производители без подпомагане през 2023 г. „Допълнителен натиск и контрол от ЕК не е необходим. Комисията трябва да съдейства чрез обмен на информация за напредъка от всички държави членки, както и регулярно публикуване и споделяне на съдържанието на подадените стратегически планове от другите държави членки. Очакваме ЕК да прояви гъвкавост при приемането на Стратегическите планове, като осигури възможност на държавите членки за допълнително предоставяне на информация по негови елементи на по-късен етап“, посочи още министър Бозуков.
По време на срещата той бе категоричен, че е необходимо да бъде възможно получаването на своевременна обратна връзка и достъп до отговорите на Европейската комисия по зададени въпроси от държавите членки, с цел еднакво и прозрачно прилагане на нормите на пакета с регламенти за ОСП.
Министър Бозуков допълни, че България предлага да се публикува и изготви контролен лист, по който службите на ЕК ще оценяват плана.
„Предвид кратките срокове за финализиране и предаване на плановете, за страните ще бъде полезно осигуряването на предварителен преглед на отделните части от Стратегическия план и отстраняването на неяснотите и неточностите, преди официалното качване на разделите в системата за управление на фондове (System for fund management –SFC). Може да се направи график за всяка държава членка, съгласно който да се изпращат окончателни материали по отделните части на Стратегическия план и видовете интервенции, както и ясни срокове, в които Комисията да праща своите бележки. Предварителното разглеждане по графици ще наложи удължаване на срока за изпращане на плановете към ЕК, но ще позволи по-бързото им приемане и одобряване в последствие. Това може да допринесе за гарантиране на прилагането на Новия модел от началото на 2023 г.“, обясни още той.
В рамките на срещата министрите на земеделието подписаха съвместна декларация относно необходимостта от прозрачна процедура за приемане на Стратегическите планове по ОСП и функционалност на Новия модел на прилагане.
Министър Христо Бозуков подчерта, че съществуват все още неясноти за ефекта от прилагане на Новия модел. По думите му, в тази връзка е от изключително значение за държавите членки да получат необходимата степен на гъвкавост, както в хода на планиране, така и в хода на отчитане на изпълнението на Новия модел.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
