В нощта срещу Васильовден

В първия ден на годината православната църква чества две големи събития в историята си - Обрезание Господне и Свети Василий Велики.
На осмия ден от своето раждане при обрязването си Христос получава и името Иисус. Този старозаветен празник е утвърден през IV в. и с него приключва осемдневния цикъл на Рождественските дни.
В същия ден се чества и св. Василий Велики (ок. 330 - 379) - християнски мислител, философ и писател. Като епископ на Кесария Кападокийска (М.Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV век арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си "Велик", заради гениалния си ум и деятелна воля за помощ на ближните. В края на земния си път определя точния ред на църковните всенощни песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена до днес и се изпълнява 10 пъти през годината. Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и на този ден отслужва Св. Василиева Литургия в негова чест.
В народния календар Васильовден се нарича Сурваки и е един от най-тачените празници от 12-дневния период между Коледа и Йордановден, известен като "мръсни дни". Той е свързан с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни обреди и гадания.
Вечерта срещу Нова Година се кади специална обредна вечеря - богата като тази на Бъдни вечер. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството с тамян в посока от дясно на ляво. На нея задължително присъства баницата с късмети от дрянови пъпки. За да се раздаде, тавата се завърта три пъти и всеки взима падналото се пред него парче. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.
Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на негово име се нарича първото родено напролет домашно животно.
В ранната утрин на първия ден децата обикалят и сурвакат за здраве и късмет. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването. Названието идва от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег. Оставят котлето през нощта под трендафил "на звездите", а сутринта на празника момите пак се събират. Докато една от тях вади пръстените, останалите пеят кратки песни-припевки, с които наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених.