Наследниците на откривателите поискаха министърът на културата да впише Панагюрското златно съкровище като тяхна собственост. Според ВАС обаче актът на вписването през 1949 година на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е недопустимо.
"Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл е "колекция". А Стефка Ангелова, една от жалбоподателките, не е доказала качеството си на колекционер.
Съставът на ВАС се аргументира, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично този факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, което не е станало.