Ваня Григорова: Нищо не се дава даром и нито едно усилие не е напразно

Добре дошла, 2025-та! Била интересна като математически зависимости, защото корен квадратен от 2025 е точно 45. Не знам това как точно може да ни помогне, но знам, че докато не вземем съдбата си в собствените си ръце, водата ще продължава да поскъпва, токът също, здравеопазването ще се превръща все повече в търговия, а образованието ще е подчинено на прищевките на НПО-та тип "мама, татко и аз".

Нищо не е необратимо, няма и защо да измисляме топлата вода:

- Ако искаш да имаш здрави пътища, просто трябва да изпълняваш технологичните изисквания при строежа им, макар това да означава по-малко комисионни.

- Ако искаш да израстваш, са нужни труд и постоянство, не кухи "дипломи" от Харвард.

- Ако искаш да си конкурентоспособен, не се отказваш от източника на най-евтините ресурси в света, за да купуваш втечнен газ от Занзибар.

- Вода, парно и електричество може да има там, където се поддържа мрежата. Вярно, това е свързано с по-ниски печалби, но пък дългосрочно ще продължаваме да сме част от цивилизования свят.

- Балансът между силните е много важен, но сервилността на политическия ни елит пред карикатурните европейски бюрократи носи дългосрочни негативни последствия за страната ни.

Когато тези прости правила не се спазват, пасивността на гражданите е престъпление към самите тях. И към бъдещето на България. 

Нека през 2025-та осъзнаем какъв потенциал имаме, да взимаме трезви и градивни решения. Нищо не се дава даром и нито едно усилие не е напразно. Да се радваме на малките успехи и да планираме по-значимите. Пътят е дълъг, осеян с препятствия, но съм уверена, че ще успеем да се изтеглим сами за косата от блатото като барон Мюнхаузен. Затова пожелавам здраве, енергия и вдъхновение на всички ни! И така дългоочаквания мир, колкото и недостижим да изглежда мирът все още.