Василена Вълчанова: Международни лектори ще представят плуващи мравки и растения, произвеждащи алкохолен сироп

От 2012 г. Ratio прави събития за популяризиране на науката и показва красотата, вдъхновението от науката на достъпен за всеки език. Това каза Василена Вълчанова – дигитален стратег, обучител, лектор и блогър, в предаването "Човекът на фокус“ на Радио"Фокус“. 

На 3 юни в Sofia Tech Park международни лектори ще представят по впечатляващ начин научни факти – от плуващи мравки и растения, произвеждащи алкохолен сироп, през теми за генно инженерство до това как са се държали динозаврите, обясни тя. "Целта ни е да задвижим любопитството на хората и да дадем една малко по-различна форма на забавление“, поясни Василена Вълчанова. 

"Дървото на живота“ на Джеймс Розиндел може да бъде разгледано през онлайн приложението OneZoom. "Той представя визуално и напълно интерактивно непрекъсващата нишка между всички живи същества на нашата планета. Там можем да видим как ние като човешки същества сме свързани с всичко – от прилепи, октоподи, мечки, маймуни, та чак до папратите. По време на презентацията си Джеймс ще ни заведе до някои от най-рядко вижданите от нас клони в Дървото на живота, т.е. ще ни представи някои супер любопитни видове“, обясни Вълчанова. 

Джеймс Розиндел е куратор и на две изложби, подготвени съвместно с Националния природонаучен музей към БАН, които ще бъдат представени на събитието. Включени са експонати, които не са част от постоянната експозиция на музея, каза още Вълчанова. 

Друг от лекторите – Дейв Хоун, ще говори за социалното поведение на динозаврите. "Той ще ни покаже по какъв начин вкаменелостите, които откриваме днес, могат да ни дадат данни за това какво са правили динозаврите, как са се държали едни с други, как са работили в групи заедно, какво е било поведението между различните видове“, поясни тя.  

Матю Коб ще акцентира върху новите технологии за генно модифициране. "В неговата презентация "Мечти и кошмари на генетичната епоха“ той ще ни разкаже докъде стигаме днес в разбирането си и възможността да манипулираме ДНК, какви резултати сме постигали. Това са тези лимити на науката, които днес ни позволяват да можем да използваме генно модифициране и за много полезни неща, включително борба със световния глад или с болести и зарази“, обясни Вълчанова.