Важно за киселото мляко и сиренето, с което хранят децата в училищата и детските градини

Киселото мляко и сиренето, с които ще се хранят децата в ясли, детски градини, ученически лагери, училищни столове и лафки, трябва да бъдат със защитени наименования за произход (ЗНП) в ЕС, вместо да отговарят на Българския държавен стандарт (БДС). Това предвиждат изготвени от Министерството на земеделието промени в наредба, регламентираща специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните. Наредбата е обявена за обществено обсъждане. 

До този момент млечните продукти, които се даваха на децата, трябваше да бъдат произведени по БДС. През юли миналата година ЕК одобри включването на българското кисело мляко и българското саламурено сирене като продукти със защитено наименование за произход. 

Формулировките на двата стандарта обаче сега влизат в противоречие и единият трябва да отпадне. Според новата наредба ще отпадне БДС за млечни продукти, които се предлагат на деца и ученици. 

Според администрацията, изготвила наредбата, това е "грижа за доброто на децата", но според засегнати млекопреработватели става дума за лобизъм. 

Пред БНР председателят на Националната асоциация на млекопреработватели Владислав Михайлов обясни:

"От практическа гледна точка спецификацията ЗНП и стандартът БДС са на 99% еднакви. Основната разлика е в това, че суровината, която се влага за производство на съответния продукт при БДС може да е европейска суровина, докато при ЗНП трябва да е само и единствено произведена в български ферми". 

По думите му обаче няма анализ за това дали има достатъчно българска суровина. По наши данни в определени периоди от годината, например през зимата, по скоро ще има недостиг на суровина, смята той и подчерта, че би било лека форма на спекула да се твърди дали ще има достатъчно суровина или не. 

"Докато не бъде направен точен и ясен анализ за това с какви количества на качествена суровина разполагаме в България, да не се бърза с това ограничаване. За мен премахването на БДС и оставайки само ЗНП в наредбата на практика е ограничение", предупреди Михайлов в интервю за предаването "Преди всички". Той описа и друг проблем, който евентуално би възникнал: 

"Ако си длъжен да произвеждаш само по ЗНП и в следващия момент няма достатъчно суровина, за дълготрайния продукт - сиренето, да кажем, че може да се получи някакъв вариант, с който ти да си се позапасил, да си сложил на склад. Но киселото мляко е с 20 дни срок на годност. Там няма как да се запасиш. Т.е. колегите по скоро няма да могат да изпълняват поръчки и ще се налага да се работи с небългарска суровина, с което колегите рискуват да изпадат в някакъв вид нарушение по наредбата, което обаче ще е продиктувано от ситуацията, от необходимостта, тъй като те иначе би следвало да не могат да си изпълнят заявките".

По думите му и в двата варианта характеристиките на крайния продукт са напълно еднакви: 

"Ако говорим за качество, хранителна стойност, безопасност - от гледна точка на потребителя дали ще бъде БДС или ЗНП, от производствена гледна точка, няма никаква разлика. Основната разлика е в суровината, което донякъде е направено нарочно с оглед на стимулиране, подпомагане на нашите фермери, но ако прекалим - вместо да изпишем вежди, да не избодем очи, защото може и така да стане". 

Владислав Михайлов уточни, че годишният бюджет за детското и ученическо хранене е около 25-30 млн. за бенефициентите по програмата. 

"Премахването на БДС и залагането само на ЗНП представлява някакъв вид ограничение спрямо хората, които имат регистрирано БДС от една или повече години, но нямат регистрирано ЗНП. Регистрацията по ЗНП върви от началото на годината".

Според него наредбата е трябвало да остане с включени БДС и ЗНП поне и за тази учебна година, а от догодина нещата да останат само на ниво ЗНП.

Михайлов смята още, че е необходима и разяснителна кампания от страна на министерството относно спецификацията ЗНП.