Измина още една тежка седмица за страната. Тя бе изпълнена с продължаващите рокади в областните дирекции на МВР в страната. Премина през обвиненията за шпионаж в полза на Русия на българи и убийството на Алексей Петров. Разстрелът доведе до това, че премиерът свика шефовете на службите на съвещание по въпросите за сигурността, а от Шипка президентът обяви, че 3-ти март е червената линия на търпението на обществеността.
След като седмица по-рано вътрешният министър обяви, че в цялата страна се провеждат смени на шефовете на ОДМВР-тата, и те продължиха през последните 10 дни, в петък министър-председателят публично заяви, че главният секретар на МВР също трябва да бъде освободен от длъжността си.
Мотивът за това искане е "липсата на взаимодействие“ между Петър Тодоров и вътрешния министър
Калин Стоянов. Разбира се, темата нямаше как да не предизвика остра реакция от "Дондуков“ 2, защото сегашният главен секретар бе назначен по времето на служебните кабинети на
Румен Радев.
Президентът заяви, че "кабинетът използва всеки свой собствен провал като мотив за заграбване на още власт“. Той каза още, че правителството страда от "булимия“.
Фактически обаче без подписа на президента, главният секретар не може да бъде освободен и съответно на негово място да бъде избран друг. Изискват се промени в закона, които трябва да бъдат извършени от народните представители.
Думите на държавния глава не останаха без реакция от управляващите политически сили –
Кирил Петков смята, че президентът просто не иска тази смяна да бъде извършена, а от ГЕРБ-СДС написаха, че "държавата не може да се пази с разделение и постоянно вдигнат юмрук“.
Темата за разделението така или иначе бе една от водещите – споровете бяха водени за МОЧА, както и за националния празник.
От Шипка Радев заяви, че "3-ти март е червената линия на нашето търпение“, визирайки гражданите, които не подкрепят и са против смяната на националния празник. Въпреки думите му обаче
Кирил Петков написа, че 3-ти март винаги ще остане дълбоко почитан празник, но 24 май според него е символ на просветата, културата и писмеността.
По-рано през седмицата
излезе и проучване на "Галъп“, което показва, че близо 70% от българите искат именно трети март да е националният празник. И ако това са данните на социологическа агенция, то най-демократично и логично е да бъде проведен плебисцит, с който съответно всеки български гражданин да изрази своята позиция по въпроса.
Разделението в обществеността обаче се задълбочава. Задочните спорове между двата клона на изпълнителната власт не помагат в убеждаването на хората за взаимодействието и ефективността на институциите. Премиерът вече веднъж заяви, че е готов да протегне своята ръка към държавния глава, за да работят заедно. Към този момент обаче обединението прилича повече на мираж. Със сигурност държавата не може да бъде управлявана с вдигнатия юмрук, но категорично червените линии и поляризацията на обществените настроения не могат да бъдат инструментът за постигане на всеобщото благо.