Вечните и златните: Позабравените жени в българската наука и обществен живот

"Жените създават историята, макар че историята помни само мъжките имена" - Хайнрих Хайне. 

За да не се помнят само мъжките имена, на 8 март ще ви представим някои позабравени паметни жени в българската наука и обществен живот. 

Нека първо да се спрем на жените в науката

Теодора Райкова е първата жена, преподавала в български университет, и първата жена – научен работник в България. По време на цялата си кариера в университета Райкова трябва да се бори с опити за прекратяване на договора ѝ, тъй като е жена. Дори отличните отзиви на германски професори за научната ѝ дейност, която "далече надхвърля границите на изискванията от един асистент", както и възхищението им към забележителните научни трудове, които биха “правили чест и на всякой професор по химия", не ѝ помагат да запази асистентската позиция. След като е лишена от възможността да преподава, Райкова създава своя лаборатория за парфюмерия и козметика, където съвместява експериментаторска работа с упражняване на професията. 

Елисавета Карамихайлова завършва физика и математика във Виена през 1922 г. и веднага след това е поканена да започне работа във Виенския институт за радиеви изследвания. След единадесет години неуспешни опити да бъде избрана за позиция в Софийския университет (СУ), за да допринесе за науката в България, най-накрая през 1939 г. става първата жена - хабилитирано лице в Софийския университет, първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена – професор по физика в България. Основателка е и на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН.

Вера Златарева е първата жена, защитила доктурантура в правния факултет на Софийския университет (през 1930 г.). Златарева заедно с други видни юристки години наред се бори за правото да упражнява професията си. Това най-накрая се случва 15 години след дипломирането й, когато тя става първата жена с придобита адвокатска правоспособност. Златарева е и една от първите 16 жени, избрани за народни представители и е първата жена, изказала се от парламентарната трибуна през декември 1945 г.

Жените в литературата

Все още български писател не е спечелил Нобелова награда за литература, но наши творци са били номинирани през годините, включително и жени. 

Най-голямата българска поетеса Елисавета Багряна е предложена за Нобелова награда през 1943, 1944 и 1945 г. от проф. Стефан Младенов (Софийски университет). Тя е сред номинираните и през 70-те години на XX век. Кандидатурата ѝ горещо подкрепя големият творец и приятел на България Артур Лундквист (1906-1991), член на Нобеловия комитет за литература. Той предлага на няколко пъти Елисавета Багряна, но безрезултатно - може би защото кандидатурата не получава одобрението на тогавашната власт. 

Блага Димитрова е най-близо до високите изисквания на академиците от всички български кандидатури за Нобелова награда. През 60-те години тя е радикален миролюбец и подобно на Стайнбек ходи във Виетнам; през осемдесетте става дисидент; след това политик и държавник - вицепрезидент (1992-1993 г.) – точно по логическата верига от изискуемите от Нобеловия комитет обществени позиции. Въпреки всичко и тя е недооценена като много творци от някогашния социалистически лагер, от който са наградени само четирима до 1989 г.

Жени, ангажирани с обществена дейност

Като учителка, обществена деятелка и писателка, Екатерина Каравелова е сред първите и най-изявени личности, които дръзват да проправят път за утвърждаването на жената като застъпничка на българския национален дух. През 1901 г. участва в учредяването на Българския женски съюз, първата обща женска организация, която работи за "умствено и нравствено повдигане на жената и подобрението нейното положение във всяко отношение“. Тя е председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода и е една от създателките на Комитет за защита на евреите, като и инициира подаването на петиция до цар Борис III, настоявайки, че България е длъжна да защити своите евреи. 

Димитрана Иванова е една от най-изявените активистки за правата на жените в началото на 20 век. По-късно става председателка на Българския женски съюз, който е основан през 1901 г. и за пръв път обединява регионалните женски клубове с цел да подобри състоянието на жените в България. Води кампания срещу опитите на правителството да създаде отделни училища за момичета и се бори за правото на юристките да се явяват като адвокатки в съда. Под нейно ръководство българските суфражетки постигат частичен успех през 1937 г., когато омъжени, разведени и овдовели жени над 21-годишна възраст получават избирателни права.

Нека обърнем внимание на едно различно постижение. Райна Касабова е първата жена в света, участвала в боен полет. По време на Балканската война (1912 – 1913 година) Райна Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1913 година тя взема участие в боен полет със самолет "Воазен", с командир подпоручик Стефан Калинов.