Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Вежди Рашидов попиля две известни обществени личности! | ||||||
| ||||||
Творческите му изяви още от началото на пътя му в изкуството са силни и многобройни. През 1985-а заминава за Франция в "Сите дез-ар" в Париж. Участва в групови и самостоятелни изложби във всички по-големи градове в страната, в повечето европейски държави и световни културни центрове. Показва творбите си в Базел, Париж, Варшава, Краков, Лондон, Делхи, Москва, Ереван, Истанбул, Вашингтон, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Сеул, Берлин, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Дъблин, Барселона, Палма де Майорка, Хеерде (Холандия), Бон и много други. Само в Париж престижни галерии години наред са организирали негови самостоятелни изяви. Вежди Рашидов е удостоен с множество награди и звания, той е академик на Европейската академия на Франция и на Международната академия на изкуствата на Русия, член-кореспондент на БАН, доктор хонорис кауза, почетен професор, носител на орден "Стара планина“, "Кирил и Методий“, на руския орден "Александър Невски“, на Златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери, на орден за заслуги на Украйна, на орден "Св. Леополд“ от Австрия, на Златен медал от Армения, на златен медал за заслуги на Турция, почетен гражданин е на Кърджали, на София, на Димитровград, Правец, Мадан, Дулово. Почетен гражданин е на Армения. Почеркът му в изкуството се характеризира с ярка индивидуална пластичност и силен емоционален заряд. Световноизвестният френски скулптор Сезар казва: "Българският артист Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна сред най-високите върхове на културата на XX век, сега и завинаги. Това, което прави, е прекрасно, докоснато от експресионизма…. толкова е завладяващо. Той е толкова силен като излъчване, толкова могъщ… Очевидно е колко много културни пластове присъстват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време". За Вежди Рашидов Анри Лоарет, директор-президент на музея Лувър, пише: "Преди да се срещнем, аз бях запознат с качествата на Вежди Рашидов. Човекът и артистът веднага ме плени. Един вдъхновен и принципен човек, любопитен за всичко, загрижен за всички. Човек, който носи образа на "новатор в изкуството" и води, както се изразява Емил Зола в своето време – "добрата битка" в името на защитата на артистичното творчество“. Забележителните качества на творбите на Вежди Рашидов са отбелязани и с многобройни награди, увенчаващи яркия талант на своя създател. Тази година той беше удостоен и със Златния медал на Кралския артистичен кръг на Испания и стана почетен член на Съюза на испанските художници. Рашидов натрупа солиден опит и в политиката, но не крие своето разочарование от родните политически страсти. За изкуството, приятелите, политиката и любимата жена Вежди Рашидов говори пред "Пик". - Известно е, че творецът е със силно его. Защо решихте да включите в юбилейната си изложба и творби на свои приятели, г-н Рашидов? - На всеки мой рожден ден правя изложба по повод моите годишнини. Това е традиция за мен. В живота трябва да носиш както уважение към другите, така и уважение към себе си, защото който не уважава себе си, няма как да уважава и другите. Тъй като това е една сериозна годишнина, най-хубавото е човек да направи ретроспекция на изминалите години, които бяха съпроводени с прекрасно приятелство на най-талантливите, доказани във времето български творци, прекрасни приятели, с които заедно израснахме и взаимно се обогатявахме, дишайки артистичния въздух на времето. Смятам, че приятелството е много ценно нещо. Затова винаги ако те предаде приятел, болката е по-голяма. Остава една рана, понеже си инвестирал прекалено много неща в него. Аз имам прекрасни приятели. Така че се събираме на тази изложба да се поогледаме, да видим каквото Господ е дал да продължим като творци. Знаете, че творците не могат да се пенсионират. Ние умираме или върху нотната тетрадка, или умираме върху листа, на който пишем стихове и разкази, или до платното и на статива, на който творим. Имам божествен занаят и именно затова предпочитам да бъда сред близките си приятели. - Вежди Рашидов на 70! Помъдрял ли е, успя ли да овладее страстите в себе си, по-сантиментален ли стана, научи ли се да не кипва от всяка несправедливост? - Човек трудно се променя. Той е такъв, какъвто е, с малки изключения. Винаги съм бил чувствителен и емоционален, това е част от моята същност на творец. Без сантименти, без отношение към живота, няма как да твориш. Останалото е рутина. В годините се впуснах и в политиката, за да се опитам да бъда полезен. Хубаво е човек да получава признание за това, което прави. Когато не чуваш една добра дума за труда, който си положил, това хаби много от нервите и чувствителността на един човек, особено на твореца. И разочарованието е толкова силно, че съжаляваш, че си загубил част от живота си. Най-трудно през годините, в които бях министър на културата, ми беше да стискам зъби. За да не отпусна моята емоционалност, която е по-артистична, по-образна. Обществото явно не е свикнало на това. - Казвате: "Много исках да стана велик художник“, успяхте ли? - Винаги съм искал да стана голям художник. Във времето остава изкуството. Не случайно казват, че изкуството е вечно. Да, успях. Аз съм един успял човек в изкуството. Само че живея в държава, в която кандидат за номинация Оскар месец го въртим по медиите, без да има Оскар. А когато един художник спечели златен медал от най-високия кралски кръг на чужда държава и когато го направят почетен художник на тази държава, това не се върти по същия начин по медиите. А аз не съм получил номинация, аз съм получил истинската награда. - Йордан Радичков ви е заръчал: "Пази детето в себе си, но и единака пази“. Изпълнявате ли завета му към вас? - Вече да. След като излязох от политиката, да. Защото аз съм единак в ателието си, аз съм единак в творчеството си. Това отново ме връща към вълка единак. Само бездарните работят анонимно. Слабите работят в групи, така могат да хвърлят яйца, да носят ковчези и да искат власт. А талантливият човек винаги е сам. - Преборихте тежко заболяване, как ви промени това? - Промени, разбира се, философията ми към живота. Преди живеехме като безсмъртни, сега вече знам, че сме смъртни. Опитвам се да бъда добър човек. Въпреки че за това полагам огромни усилия, защото около мен живеят и злобни, мразещи, безпардонни хора. Важното е да пазя семейството си, приятелите си и разбира се да имам още малко време за изкуство. - На кого сте искали, а все още не сте нарисували портрет? - На моята майка. Винаги изпитвам един вътрешен страх, който не мога да преодолея и да направя нейния портрет. Това е една бариера, която имам към образа и не мога да я прекрача, за да да седна да портретувам майка си. - Какъв е споменът ви за нея? - Тя почина на 33 години. /Б. р. майката на Вежди Рашидов е голямата певица Кадрие Лятифова, наричана Славея на Родопите/. Една красива, руса, синеока жена. Много активна. От една трупа направи театър в Кърджали, има 300 записа в радио София. Една хубавица, която непрекъснато само пееше усмихната. - Казахте, че сте разочарован от политиката. Оцапахте ли се с нея? - Разбира се, че се оцапах. И затова се отказах. Политиката винаги води до разочарование. Който ми каже, че е много щастлив на това поприще... Това да си в политиката страшно много изхабява. Да повярваш в кауза е една мечта. Човек не трябва да преминава границите. - Заслужава ли културата министър като Велислав Минеков? - Това не го обсъждам поради хигиенни съображения. Доста гнуслив съм към хора, които нямат никакво значение за историята. Така че не бих искал дори да коментирам този човек. Вие, журналистите, ще трябва да питате какво остава след него. Министрите не са хора, които цял ден говорят небивалици по медиите, а доказателство за техния успех е съграденото, което остава след тях за поколенията. Но все пак доживях да видя министър, който се закани, че за два месеца ще направи това, което за десет години други не са направили – такъв човек заслужава "поздравления“, защото той за два месеца наговори толкова простотии, колкото друг министър за десет години не е успял да наприказва. Браво на такъв "резултат“. А колкото до неговите заслуги, то отговорът ми е: "Горката култура!“. - В родния политически пейзаж се появиха много нови персонажи и кандидат-месии. Каква е прогнозата ви за близкото бъдеще на България? - Станахме свидетели как безотговорни хора за близо година вкараха България в тежка рецесия, без редовно правителство, без бюджет, в тежка ковид ситуация, които не си даваха сметка каква беля докараха на българина. Хора като Слави Трифонов и неговите посредствени сценаристи месеци наред се лигавеха пред обществото, а през това време се вдигаха цените на тока, на газа, на хляба, на всичко. Хора, които поради безхаберието си могат да вкарат своя народ в тежка икономическа криза в рамките само на една година, трябва да знаят, че да се изведе държавата на по-добро ниво, ще им трябват години. Хора, които идват с демагогията за промяна, трябва да отговарят пред всички нас, защото от тяхната демагогия България дълго ще страда. При тях се вдигнаха цените и на тока, и на газта, и на хляба, на всичко. Изборите не са забавление, а отговорност, гласоподавателите със своя вот докараха всичко това на власт. Не можем да бъдем само фейсбук-критици. - Умориха ли се обаче хората от ГЕРБ във властта? - Е, разбира се, това е при всяка власт, която стои повече в управлението - тя се уморява. В политиката също има граници и мярка, но бих се радвал, ако нашето общество се научи да изпраща всяка власт с оценката не само на омразата и отрицанието, а и на направеното, съграденото да бъде прието с уважение. За мен пример ще остане начинът, по който бе изпратена Ангела Меркел от германската държава и германския народ. Това е един пример за достойнството в политиката, за поведението на един можещ народ, защото останалото е грозно, то е безхаберие и лъжа, че сме народ. А най-ужасното е, че се научихме да живеем в такава лъжа… - Г-н Рашидов, имате до себе си един ангел-хранител. Какво означава за вас присъствието на д-р Снежа Бахарова, вашата съпруга? - Желанието ми да бъда с нея и да не се разделям, е достатъчно голям стимул да живея. Тя ми дава кураж, усещане за сигурност, дава ми спокойствие да творя, което е много важно за мен. За щастие имам удоволствието да живея с една доказана прекрасна лекарка и добър човек. Тя е поемала и моите трудни моменти, и трудните моменти в живота на своите близки – качества, които човек много трудно намира. Тя ми даваше тази енергия, заради която днес съм сред вас. - Виждате ли се често с внучките ви, които живеят в Австрия? - Чуваме се и се виждаме. Преди седмица бяха тук. Едната е студентка вече в Инсбрук, учи медицина. Другата е на 16 години, тя може би ще стане бъдещ голям архитект. А малкият Александър, който е 8- годишен сладур, като всяко нормално дете иска да опита от всичко. Нека сега да е с игрите, нека доживеем онези години, в които той ще има правото на своя избор. - Важни ли са за Вежди Рашидов купищата титли и звания? - Да, в живота си бях удостояван със звания от много авторитетни наши и международни институции. Но силната девалвация на званията у нас, откакто ВАК не съществува, постави в неудобна ситуация дори истинските учени и професори. Има едни хора, бездарни, амбициозни, с връзки, които се домогваха лесно да бъдат титуловани. Може да се направи цял списък нищо не значещи за живота и историята имена, които от сутрин до вечер се самотитуловат. Именно това ме кара да оставя моите награди в тишина. Да, истина е, че през 1986 година от Европейската академия за изкуствата във Франция с президент Ролан Ариа имах честта да бъда удостоен с академично звание и с членска карта на тази престижна институция. Академик съм на две руски академии – на Международната академия за изкуства на Русия и на Имперската академия на изкуствата. Член кореспондент съм на БАН, почетен професор съм и доктор хонорис кауза. От 1985 година съм член на АЯАП към ЮНЕСКО, имам и още много други звания. Но по-интересно е за един художник не да живее чрез титлите си, а чрез изкуството си. За мене е много по-важно да живея с един реализиран в живота Вежди и тази титла ми е достатъчна. А иначе не бих отрекъл званията на нито един от достойните и можещите хора. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 23.12.2021 г.
-1
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Банка ДСК с официално изявление
15:00 / 08.11.2024
На колко градуса да е климатикът през зимата?
08:49 / 08.11.2024
Проф. Рачев: На 10 ноември всичко свършва
09:13 / 08.11.2024
Какво е "фъбинг" и защо да го избягваме на всяка цена
19:33 / 09.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
