Висока е инвестицията, но се връща бързо. Няма обаче да работи в сграда, която не е добре изолирана

Европейската комисия вижда отоплението с термопомпи като най-добрият вариант, а електрификацията като пътят, който Европа трябва да извърви по отношение на декарбонизацията на топлинния сектор. Повечето анализи в индустрията сочат, че електрическите термопомпи ще формират основата на бъдещата отоплителна система в Европа, но делът на инсталираните термопомпи в ЕС все още е малък, в сравнение с решенията за изкопаемите горива и цената все още е изключително висока, в сравнение с приложенията на въглища, нефт и природен газ.

В България също бавно навлиза инсталирането на термопомпи, макар и висока обаче, инвестицията се връща бързо на домакинствата, казва пред Българското национално радио Цветелина Ле – собственик на специализирана фирма, която поставя термопомпи.

“Има интерес от няколко години по-активно. Първо, защото няколко фирми пуснаха термопомпи по-нисък клас и са малко по-достъпни. Те са много ефективни, но за по-големи жилища. Тъй като инвестицията е голяма, например едно двустайно жилище, вложението може да стигне до 20 хиляди лева, в зависимост от желанието на клиента – какво да се монтира към термопомпата и по какъв начин, дали ще е с подово отопление, дали ще е с климатици, дали ще е с радиатори, дали ще има бойлер към нея. Предимно термопомпи се монтират в къщи, там инвестицията си заслужава.“

Електрическата термопомпа обаче няма да работи ефективно в сграда, която не е добре изолирана:

“Ако дограмата е лоша, ако апартаментът е външен, ветровит, ако съседните апартаменти не се отопляват, ще има топлозагуби. “