Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Владимир Зарев посочи едно от най-нещастните неща | ||||||
| ||||||
Какви са ценностите на нас, българите, днес? Ставаме ли все по-объркани в свободата, която имаме? Казвам добро утро на един от най-четените писатели у нас – г-н Владимир Зарев. Объркани ли сме в свободата наистина? Вие написахте роман с това заглавие – "Объркани в свободата“. Защо това противоречие според вас е налице? Защото свободата, която ни споходи след драматичните промени през 1989 г., сякаш е непълна и не отговаря на смисъла на самото понятие. Ние станахме едновременно много по-свободни, по-щастливо свободни, от друга страна – по-затворени в себе си по някакъв начин, по-принудени да живеем точно в принудата на този материален свят, който ни заобикаля и който просто превърна отново българина, голямата част от българския народ в непрестанно оцеляващ. А оцеляването не е форма на свобода. Бедността не може да бъде форма на свобода. Бедността е принуда, тя е насилие, както насилието беше КОВИД. И точно по този начин аз се опитвам първо да разкажа за това насилие, което предизвика КОВИД в българския народ, насилието на страха първо, защото всеки от нас беше уплашен да не загуби близки, да не загуби себе си в тази пандемия. Насилието на неизвестността по-сетне, тъй като това беше една опасност, която идваше сякаш отвсякъде и отникъде. По-сетне насилието на несвободата, принудата да правим едно и също и да не правим едно и също – значи да носим маски, да спазваме определени разстояния, но в същото време и да не ходим в ресторанти, да не ходим на театър, затвориха се театрите. И най-сетне това, което аз наричам насилието на задължителното равенство. Това, което помним от социализма – равенство, което е форма със същност на посредствеността, форма на бездуховността. И това беше, което ни застигна. Всъщност КОВИД донякъде беше и една метафора на всичко това, което се случва и което се случи след 10 ноември в България. Страшно отдавна ме занимава този проблем – дали човек може да бъде свободен, когато доброволно лиши себе си от свободата. И точно това е причината да разкажа втората сюжетна линия. В нея действието се развива в далечния ХV век. В нея разказвам за исихазма, за Фераро-Флорентинската уния – наистина едно от най-интересните събития, които стават в средата на ХV век, и това е последният опит да се обединят католицизмът и православието, т.е. да се обедини вярата, да се върне единството на вярата, да се преодолее схизмата, разделението. Това е идея на византийския император, по това време Палеолог VІІІ. По това време целият Балкански полуостров е паднал под турско робство. Единствено Константинопол е свободен и жив, и земите около него, но те са много заплашени. Тогава Палеолог VІІІ решава да се обедини с Католическия свят и да потърси помощ от него, тъй като Католическият свят тогава е силен, мощен. Рим, папата имат огромно влияние на Запад и той разчита на това да се направят такива Кръстоносни походи, които да освободят, да върнат турците в Мала Азия и да освободят Балканския полуостров. Разбира се, тази мисия не успява. Въпреки че се срещат по 600 души, високи духовници, католици и православни, тази мисия не успява и за съжаление България продължава да остава под турско робство. Г-н Зарев, кое според вас е основното – копнежът за власт ли, проблемът за свободата ли? Кое? Ами да ви кажа и двете. Властта е едно от най-важните неща, които се случват в живота на човека. Всеки от нас, колкото и да звучи измислено, но всеки от нас копнее, стреми се към власт, стреми се по някакъв начин да осъществи властта си над някого, над нещо, над някакво умение. Дори творчеството е форма на власт. Един добър, един голям писател е един очарователен тиранин със своето творчество. Всичко, към което се стремим, е форма на власт. Забележете – дори бебето половината от времето плаче не защото е гладно или подмокрено, а защото инстинктивно иска да упражни властта си над родителите. Да, иска да му бъде обърнато внимание по този начин, да. Да му бъде обърнато внимание. Власт е красотата, власт е знанието, форма на власт. Форма на власт са парите, разбира се, форма на власт е общественото положение. Всичко, всичко, към което наистина ние се стремим в най-дребните си житейски проявления, както и в житейските си стратегии, е опит да постигнем власт над някого, над нещо. Дори страданието може да бъде форма на власт. Аз си мисля сега например сакатият човек показва демонстративно отрязания си крак, за да може чрез състраданието ни да предизвика властта си, да упражни властта си над нас и да ни принуди да му дадем милостиня. Това, този проблем за властта е особено важен и днес, защото властта в България не функционира. Вижте, властта е природен феномен. Какво е гравитацията? Гравитацията – това е голямото привлича малкото и го задържа около себе си. Фактически гравитацията е единственият природен закон, който установява ред. Всичко друго в природата се стреми към анархията, към хаоса. Единствено гравитацията създава ред. Точно това е смисълът и смисълът на властта – да създава ред. Но това, което се случва днес в България, е точно обратното. Властта, която имаме, не осъществява основното си задължение – да създава ред, да създава национално единство и перспектива за развитието на българския народ. Вие ни върнахте и доста далече във времето, като направихте съпоставка и с днешно време. Но, г-н Зарев, според вас кои ценности у българите са се запазили и съответно кои са изчезнали, кои взимат превес днес? За жалост, може би за добро или за лошо, българинът е подвластен на всичко това, което се случва в този свръхлиберален свят, в който светът става страшно малък благодарение на лесната комуникация, благодарение на това, че ние във всеки миг сме граждани на този свят и знаем всичко, което се случва в него. Едно от най-нещастните неща, които се случиха, това е, че българинът, както и въобще либералният човек, възприеха едно качество – това е непрекъснато да има, да има, да има човек до безкрайност. Т.е. човекът се превърна в непрестанен консуматор. Това качество бе възпитавано и продължава да бъде възпитавано във всеки от нас – да консумира, да консумира и да консумира непрестанно. А това нещо се отразява ужасно зле на природата, в която живеем. Ние я рушим. Според вас консуматорството влияе ли на семейството, на семейството като единство, като ценностна система, поддържането на огнището, на семейното огнище? Разбира се, разбира се. Привидно то създава усещането, че обединява семейството – сега усилието да си вземем апартамент, после една кола, после още една кола. Но всъщност това усилие, когато се превърне в единствена цел и когато се живее бездуховно, това усилие е паразитно. Знаете ли, богатството, особено големите пари, те създават огромно чувство, усещане за свобода и за власт. Но от друга страна много големите пари превръщат този, който ги притежава, в роб на своята власт, защото той трябва непрекъснато да ги обгрижва, а за да ги опази, те трябва непрестанно да се увеличават, увеличават. Апостол Павел е казал една удивително важна мисъл, казал е: Никой от вас нищо няма да отнесе от тази земя, защото никой от вас нищо не е донесъл на нея. И искам също така да подчертая, че човешкото щастие е нещо много, много сложно, страшно важно. Човешкото щастие обединява хората, обединява семейството, но то е много условно. Човешко щастие е да бъдат хората здрави, щастие е те да се намират в хармония със себе си и със света. Щастие е любовта между хората, нежността, любовта между хората, която страшно обединява. Щастие са тези патриархални ценности, които имахме. Вие ме питате – беше разрушен патриархалният свят на човека, а той е изключително важен, защото в него имаше вековни правила, които именно свързват, обединяват хората, правят ги близки и им създават обща перспектива на живот. И всичко това как рефлектира на българската култура? Как изглежда тя днес? Нека да започва с това, че духовността е това, което е спасявало българския народ многократно. Например в тези пет века робство езикът, вярата, духовността са тези неща, които спомагат за нашето наистина величествено оцеляване в тези пет века. Аз продължавам да вярвам, колкото и да звучи измислено, но духовността и културата ни в момента имат по-голямо значение и смисъл за националната ни сигурност, отколкото чертежите на тези американски самолети F-16, които я ги получим, я – не. Културата е нещо, което винаги обединява. Тя отговаря на смисъла на това, което е написано на Народното събрание – "Съединението прави силата“. Културата, за разлика от политиката, за разлика от социалното напрежение в една страна, тя обединява, тя създава състояние на единение в народа. Разбира се, и българският народ. В момента културата ни е в доста добро състояние, въпреки абсолютното, тоталното безгрижие, трийсетлетното безгрижие на държавата към нея. Имаме много добра литература, млади автори, които се развиват, вече имат и европейско присъствие. Театърът ни преодоля огромна криза и процъфтява в момента, чудесни художници имаме, музиканти, така че националната ни култура е в развитие. Но пак ще повторя – при цялото тотално, огромно безгрижие на държавата към нея. Българските държавници, политическата ни класа в своя почти истеричен егоизъм се обръщат към културата, към хората на духа само по време на избори, когато могат да ползват техния духовен авторитет. Г-н Зарев, благодаря ви много за този разговор. Ние ви пожелаваме здраве и успех! Благодаря ви и аз. Всичко добро! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
От утре проблеми за шофьорите в Пловдивско
20:41 / 29.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
