Вредите след глобалния IT срив се измерват в милиарди! В България са засегнати много системи

Всички сме зависими от технологиите и най-вече от софтуерните системи, които се използват ежедневно. В случая глобалния IT-срив се касае до ъпдейт на Windows, на един от нейните компоненти, свързан с антивирусна защита. Поради неработоспособност на този компонент информационните системи не могат да работят нормално. Навсякъде по света, където е използван този ъпдейт с новите функционалности, се е получил срив и невъзможност системите да работят. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио “Фокус" проф. д-р Георги Димитров, председател на Фондация “Право и Интернет".

Според него недостатъчният контрол и тестване работоспособността на компонентите, които е трябвало да се пуснат в продукционна среда е довело до репликирането на проблема навсякъде по света, който е ъпдейтнал системата си. “Трудно може да се провери дали това е истинският проблем, информацията, която имаме, и която се лансира от самите компании показва, че това е причината. За една банка означава да не може да работи, във финансово изражение не могат да се наредят преводи, понякога с милиарди. За клиентите й, които не могат да изпълнят задълженията си по преводите. За авиокомпаните, където се заплащат наказателни такси за престой на един самолет, провалени връзки с други полети, неосъществени полети. Вредите се измерват в милиарди, отбеляза проф. д-р Георги Димитров.

“В България са засегнати много системи и по-голямата част от банките, много организации са застигнати от този проблем. И за съжаление България е засегната като всяка една друга държава. Причинените вреди могат да се търсят само по гражданскоправен ред. Трудно е да се прецени дали това е била причината, защото, за да се търсят обезщетения за вредите, трябва да се докаже връзката между настъпването на вредите и причината. Трябва да се докаже, че точно този компонент, който е неработоспособен, от него е настъпила вредата. Ако вредата е настъпила вследствие на интервенция - хакерска атака или кибертероризъм, тогава компанията-производител на софтуера може да няма никаква вина", поясни проф. д-р Георги Димитров.