Всеки четвърти българин е готов да работи в сивата икономика

Ако старата година си отива обикновенно с анкети, то началото на новата най-вече е време на равносметка. Не прави изключение от правилото, въпреки сложното си наименование, и Националният център за ограничаване и превенция на неформалната икономика "Икономика на светло". Преди да включим светлината на прожекторите към фактите за анализ, нека направим един бърз ретроспективен поглед.

Изследването на центъра започна в средата на миналата година и се реализираше предимно с методите на вътрешнофирмения одит в близо триста предприятия от различни отрасли на икономиката, като близо 70 на сто бяха от категорията на малките, 22 на сто от средните и останалите около 8 процента бяха от големите фирми. Това беше и поредният етап от задачата по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", разработена съвместно със социалното министерство и Асоциацията на индустриалния капитал в България, с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд.

Без да се абстрахираме и от един силновъздействащ фактор - глобалната финансова криза, който е някаква константна величина за всички икономики, то "осветените" факти, подчинени на националната неформална икономика, като че ли носят и "особеностите" на българския преход. Ясни са основните констатации от проведените три национални изследвания сред населението, работодателите, наемните работниците и служителите. Впечатляващ е не само обемът информация, събрана от тези социологически изследвания, но и изводите от неформалната икономика като явление и различни практики.

Явно българинът е свикнал, макар и да не ги одобрява, с проявите на неформалната икономика, защото една четвърт от населението и близо 30 на сто от работниците и служителите са готови да работят без трудов договор - дефинира изводите Атанаска Пешева, регионален консултант за Южен централен район от центъра "Икономика на светло". - Почти половината - от 43 до 46 на сто от анкетираните, няма да се поколебаят и са съгласни на двойна езда: част от възнаграждението срещу договор, останалата на юнашко доверие при устни уговорки. Затова не е изненада и третият извод: близо една трета от анкетираните, от 25 до 20 на сто, са готови да бъдат социално и здравно осигурявани срещу по-малки възнаграждения.

Без да си особено проникновен психолог можеш да разбереш и твърде явната толерантност у хората към сенчестата икономика: самосъхранението е водещ мотив и как в този случай се създава нагласа на нетърпимост към неформалната икономика в обстановката на борба за оцеляване на индивида и семейството? Предпочитанията към "светъл" или "тъмен" работодател се определят преди всичко от тези мотиви.

Разбира се, в такива случаи обществото, и по-точно тези, които го управляват на държавното кормило, осъзнават високата социална цена на сивата икономика, но са готови на сериозни компромиси, включително затваряне на очите и законови недомислици, в името на индивидуалното оцеляване и собствено си съхранение като държавен апарат. Това затруднява точната "диагностика" на сенчестата икономика, респективно и на нейното противодействие. Което съответно логично води и до следващия извод: ограничаването на сивите практики изисква политическа воля и интегрирани действия чрез мобилизиране усилията на цялото общество и държавните институции. А това само по себе си вече е тввърде сериозно предизвикателство пред политическата система на страната.