Въздухът в България е най-мръсен в Европа, сочи проучване на европейските екологични регулатори, съобщава вестник "Ню Йорк Таймс".
Според изданието у нас са регистрирани най-високите концентрации на двете основни разновидности на прахови частици, които се отделят от комините, ауспусите на превозните средства или от различни други източници. Те могат да доведат до здравословни проблеми - от астма до рак.
Цитираните в изданието данни сочат, че България има най-висока концентрация на въглероден оксид и серен диоксид.
Четири български града попадат в Топ 5 на непрестижната класация: 1. Перник; 2. Пловдив; 3. Краков (Полша); 4. Плевен; 5. Добрич.
Що се отнася до София, изданието коментира, че замърсяването е очевидно за всеки.
"Когато сте облечен с чиста бяла риза и да се разходите за няколко часа в София, след като се върнете, можете да видите, че по яката й отпред има жълто-сив оттенък", заявява 25-годишният студент по икономика Алекс Меламед, който живее в София.
"Понякога правя следния експеримент: аз се разхождам в София и не пипам нищо, когато се прибера и си измия ръцете, сапунът става мръсен".
Но България не е единствената европейска страна, която е изправена пред предизвикателството, свързано с качеството на въздуха. В класацията Полша е първи подгласник, а оказва се, че не е по-добра ситуацията и в градовете на Северна Италия.
Изследването на въздуха обхваща периода от 2002 до 2011. Според Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на Европейската агенция за околна среда, голяма част от населението на Европа не живее в здравословна околна среда. "За да се върне на пътя на устойчивото развитие, Европа ще трябва да изработи амбициозен план, надхвърлящ настоящото законодателство", заявява Брюнинкс.
Доклад на ООН от 2011 година пък сочи, че България заедно с Румъния и Армения е повела световната класация на смъртните случаи, причинени от замърсен въздух. Нещо повече нивата на замърсяване в България са близки до тези в Пекин, където през януари тази година бяха измерени нива на фини прахови частици 40 пъти над допустимата граница, препоръчвана от Световната здравна организация.