Кои ограничения остават както и досега:
- Достъпът до данните ще се осъществява само след получено съдебно разрешение
- Службите ще могат да получават информация само за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления (наказвани със затвор над 5г.) и компютърни престъпления, както и за издирване на лица
- Данните, които ще се получават: за проследяване и идентифициране на източника на връзката; за идентифициране на направлението на връзката, на датата, часа и продължителността на връзката, типа на връзката, идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, установяване на идентификатор на ползваните клетки.
- Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред
- Мобилните и интернет операторите ще пазят данните 12 месеца
Нови изисквания на закона:
- Операторите ще трябва да предоставят на МВР трафичните данните във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването на разпореждането за достъп. Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощени от него длъжностни лица могат да определят конкретен срок, в който данните да бъдат изпратени.
- Предприятията ще са длъжни да осигурят възможност 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата за постъпване на разпореждането за достъп до информацията.
- За направените искания спецслужбите ще водят специален регистър, който не е публичен. Операторите също ще водят регистър за постъпилите до тях заявления.
- Разрешенията за достъп до информацията ще се дава от районен, а не както досега от окръжен съд. За дадените разрешения или откази в съответните районни съдилища също ще има регистър.
- За данни, до които е осъществен достъп и са били съхранени, ще се пазят от операторите не повече от 6 месеца (досега такъв срок за предоставените данни нямаше)
- Справката, която не се използва при образуване на досъдебно производство, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава в 6-месечен срок от датата на получаването от тричленна комисия в спецслужбата, поискала информацията.
- Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните
- Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
- Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция "Национална сигурност", Националната разузнавателна служба и главният прокурор всяка година до 31 март трябва да изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки, която предоставят на комисията в парламента.
- При констатирането на неправомерно използване, съхраняване или унищожаване на данните комисията уведомява съответните органи на прокуратурата, както и ръководителите на службите и на операторите за допуснатите нарушения.
- Комисията уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях е искан или осъществен неправомерен достъп. Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност за разкриването на съответните тежки престъпления
- Предвиждат се санкции за непредоставяне в срок на данните, операторите ще бъдат наказвани с имуществена санкция между 10 хил. лв. и 25 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията ще е до 50 хил. лв.
Източник: в. "Дневник"